Коментари за: Ужасното мълчание в семейството

« Към статията · Добави коментар

От Ivka (Гост)


Публикувано на 31.08.2007 10:14:23
Отговори на Ivka | Добави коментар

Моят съпруг си е сдържан и мълчалив по природа и все пак си мисля,че от ден на ден мълчанието между нас е все повече и повече и това ме ужасява.Не искам да го приема, но сигурно ще трябва-женени сме от 20г.Приемам го много лично и се разстройвам.Опитвам се да намеря положителното.Казвам си,че толкова добре се познаваме,че се разбираме само с един жест или поглед и все пак....бих искала да не е така.Не е честно.Да преживеете толкова хубави,да преодолеете трудни моменти и накрая да нямате какво да си кажете.

От Прекрасната (Гост)


Публикувано на 26.08.2007 21:51:10
Отговори на Прекрасната | Добави коментар

Мълчанието от страна на съпруга е психически тормоз - аз съм по-оправната в семейството отговарям за всичко - деца работа готвене пазаруване и естествено домашен уют но какво получавам - мълчание което много ме тормози

От Тя (Гост)


Публикувано на 02.05.2007 21:41:15
Отговори на Тя | Добави коментар

Да ама когато всичко енаред и изведнъж нещо единия прищрака и се сърди имълчис дни не е много лесно...

От Май (Гост)


Публикувано на 18.01.2007 09:48:55
Отговори на Май | Добави коментар

Смятам, че любовта в семейството трябва да се пази и защитава. Наистина след определен брой години, много неща започват да оказват влияние върху нея. И в един момент се оказва, че не правите любов, а война - мълчалива и тягостна - ВОЙНА. Любов се печели с любов, а не с война. Ако обичаш човека до себе си, покажи му го и той ще ти отвърне.

От Chocolate (Гост)


Публикувано на 12.01.2007 22:58:13
Отговори на Chocolate | Добави коментар

Е, хайде сега...какво й е на статията. Вие нали не очаквахте да ви се напише нещо, което никога не сте чували. Всичките тези неща си ги знаем, но понякога е хубаво да ги прочетеш, за да си припомниш дали ги правиш.
Тука прочетох за няколко случая, в които статията наистина не е валидна; но за повечето семейства, тези съвети биха се отразили добре (според мен)

От Тина (Гост)


Публикувано на 09.01.2007 12:21:21
Отговори на Тина | Добави коментар

Благодаря, Тонита. Зная, че това е рецептата и работя в тази насока. Трудно е и затова отвреме-навреме си позволявам да споделям с жени, които най-добре биха ме разбрали. Знам, че има много в подобна ситуация.

От Тонита (Гост)


Публикувано на 09.01.2007 10:53:06
Отговори на Тонита | Добави коментар

Аз те разбирам, Тина. Била съм и в твоята ситуация. Мъжете не обичат жената да е по-силна, да печели повече от тях. Това го мъчи. Започват да избиват комплексите си по различни начини.
Щом го обичаш и искаш да сте заедно, се опитай да го стимулираш да се амбицира, хвали го по-често))) докато не е станало късно.
Желая ти успех и скорошно оздравяване на брака ви!!!!!

От Тина (Гост)


Публикувано на 09.01.2007 09:54:45
Отговори на Тина | Добави коментар

Диди, считам че си доста крайна в преценките си. Говорим за мълчание, не за физическо насилие. Убедена съм, че след 20 години брак /а ти със сигурност си далеч от тях съдейки по изказаното мнение/ в повечето семейства го има, а емоциите са оскъдни. Не съм мъченица /как пък ти хрумна?/, не страдам от липса на себеуважение, виждам нещата от живота по различен от теб начин, може би с годините съм станала не толкова крайна в преценките си, правя компромиси защото зная, че никой не е съвършен, виждам нещата не само в черно и бяло, но това не ми пречи отвреме-навреме да мечтая и споделям неща които ми тежат. Не искам съвети, аз съм достатъчно зрял човек да избирам сама как и с кого да живея.

От Kiss (Гост)


Публикувано на 09.01.2007 09:23:54
Отговори на Kiss | Добави коментар

Аз пък се дразня от съвети тип: "ма ти си мноо проста, щом не ти обръща внимание, зарязвай го". Много от жените въобще не са в час и цял живот си се самозаблуждават, че могат да променят мъжете в "положителна" посока(по-скоро в посоката, в която ТЕ искат). Каква заблуда...И когато осъзнаят, че мъжът си е мъж и си има някои особености, неподлежащи на промяна, почват да мислят като Диди и да търсят нов субект, надявайки се, че той ще е по-добър..ха ха ха.За мен това поведение - с по нам си колко брака е помиярско, не другото, защото в тоя живот е нормално да направиш едно семейство, а ако ти се прииска секс навън - о.к.Не може всеки път, когато те засърби, да тичаш и създаваш ново семейство, кво е тва??? Има държави в Европа - някои от северните, в които бракът е слабо разпространен и хората цял живот си живеят в свободно съжителство, имат си деца и семейство - там са най-здравите семейства, но и там хората не са така ревниви, както в други държави...:)))))))) Така че истината е - бракът и семейството не са" цветя и рози во веки веков" -има досада, отегчение и скука, скандали и кофти моменти. Създава се семейство, за да се продължи поколението(за мен е така), а оттам нататък на кой ще му писне и ще си потърси малко забавление навън, си е негова работа и ние нямаме право да категоризираме и квалифицираме кой брак бил фалшив и кой истински. Всеки да си гледа неговото канче.

От Диди (Гост)


Публикувано на 09.01.2007 08:42:31
Отговори на Диди | Добави коментар

Тина, всеки сам избира пътя си.Ти искаш да си мъченица и си седиш. Не разбирам как може към някой който е безразличен към теб да изпитваш обич. Аз смятам, че като няма взаимност по-добрия вариант е да се откаже човек и да потърси нова обич. Тази търпимост и смиреност дето е насаждана в годините назад в днешно време е смехотворна. По телевизията в разни предавания като видя някоя пребита от мъжа си и каже "Ама аз го обичам" сменям на мига канала и се изнервям, че гледам хора които сами не са на ясно какво искат, а за себеуважение и дума не може да става. Всеки следва вътрешния си глас.

«Най-нови « 1 2 3 4 » Най-стари»

Коментари за: Ужасното мълчание в семейството - Резултати 11 - 20 от 36