Идеални хора не съществуват. Не е тайна, че е много по-лесно да видим и да заклеймим чуждите недостатъци, отколкото да признаем собствените си грешки. Критичните изказвания по чужд адрес обаче са най-честият повод за обиди и сръдни дори между приятели.
Затова, ако сте решили да направите забележка на свой близък, ако искате да му посочите недостатък, който според вас му пречи, първо си помислете добре по какъв начин да го сторите.

• Не си позволявайте да критикувате другите, когато сте ядосани, развълнувани или в лошо настроение.
  
  
• Винаги се поставяйте на мястото на човека, когото критикувате. Помислете си дали биха ви се харесали забележки от сорта: „Винаги съм подозирала, че между теб и него нищо няма да се получи, защото имаш отвратителен характер"...
  
  
• Никога не критикувайте приятел в присъствието на странични хора.
  
  
• Не подплатявайте и без това обидните си „стрелички" с обобщения като „И това не е само мое мнение, всички приятели ти се присмиват зад гърба!"
  
  
• Винаги, когато ви се наложи да кажете нещо неприятно, гледайте да го смекчите с някое добро пожелание. Например, вместо да отсечете „Какви са тези дрехи, като на някои тийнейджър", просто кажете „Изглеждаш толкова по- добре в оня панталони." Или пък: „Толкова си хубав и без това катинарче..."

Ако все пак се случи да обидите добър приятел с необмислени и груби забележки, направете първата стъпка към помирението.
Обяснете, че сте си изпуснали езика, без да му мислите злото, напротив - намеренията ви са били добри и поискайте извинение.

02.06.2004/rozali.com