Днес за съвременната умна и амбициозна жена е по-важно да остане вярна на себе си и собствените си желания, отколкото на един единствен мъж.
Според всеобщото мнение изневярата е работа за мъже. Наистина по традиция се смята, че жените са тези, чиято цел е да създадат семейство и които одобряват моногамията. Мъжете пък остават скитници в душите си. Тяхната цел е да задоволят многобройните си желания и са привърженици на полигамията-фактическа или правна, в зависимост от културата. Но действителността вече е съвсем различна.



Жените, които отстояват себе си, а не се подчиняват на натиска на обществото, признават многобройните си сексуални или сантиментални желания. Една жена може да обича двама мъже едновременно.

Привързаността и страстта са две различни чувства и не е задължително през целия живот да бъдат насочени само към един човек.

По какво се различава изневярата при жените от тази при мъжете?
Погледнато исторически, в началото са били Богините-майки. Тогава статутът на жените е бил много различен. Те са били освободени сексуално, а децата са носели името на майката (може би защото никога не се е знаело със сигурност кой точно е бащата).
След това обаче идва патриархата. Женската вярност към мъжа придобива важно значение. И трите големи религиите узаконяват това положение. Всяка изневяра се наказва жестоко. Залогът за тези зверства е бил гарантиране на бащинството. Но зад всяка подчинена жена се крие една бунтуваща се жена.

Сега за изневяра вече не режат глави.
Благодарение на финансовата, гражданската и моралната свобода, а също и изобретяването на контрацептивите, съвременната жена може да се осмели да прекрачи обществените норми. Те обаче продължават да тежат над невярната жена под формата на позор и срам пред обществото. Може да се каже, че въпросът свежда до личния избор.
Сексуалната вярност вече не носи същия социален смисъл.
Понятията "любов" и "секс", вече не са неделимо свързани. За жените изневярата вече не означава вина, а желание за себеутвърждаване.

Дали жените днес са по-склонни към изневяра от преди?
Съвременните жени днес са по-смели и по-верни на чувствата си. Важното вече не е да се подчиняват на наложения отвън модел, а да бъдат искрени към себе си. Може би вече не трябва да се говори за изневяра-термин, изразяващ негативно отношение, а за "поливярност".

Остава въпросът как да бъдем верни на себе си, като едновременно с това оставаме верни и на някой друг?

Може да се замислим и за друго-каква е цената на тази вярност, която ни лишава от други връзки, изпълнени с жизненост, но забранени от морала.

Защо изневеряват жените-заради съпрузите си, заради любовниците или заради себе си?
Обикновено причините са многобройни. Недоволство от живота в двойката, липса на чувства към партньора, нужда от доказване на собствените качества, на външния си вид и възможностите за съблазняване, необходимост от изява на други, скрити страни на характера...
Съществува и мнение, че изневярата е полезна за сексуалната жизненост на двойката, но тя е и опасна за нейната стабилност.

А сега и моята история:

С мъжа ми никога не сме си поставяли въпроса за верността и изневярата. Живеем заедно от четири години. Обичам го, ценя го и се надявам семейният ни живот да продължи дълго.

Това, което ме плаши е рутината. Обичам изненадите и промените.

Не виждам как ще мога да живея с един мъж през целия си живот! А в моята професия непрекъснато се срещам с нови хора. Между тях има и много съблазнителни мъже.

Изпитвам необходимост да бъде желана и не мога да не флиртувам с мъж, когото харесвам.

Понякога флиртът прераства в нещо по-сериозно. Мъжът ми не знае нищо, аз съм дискретна. Самият той често пътува и аз не се интересувам от това, което той прави по време на командировките.

Това е от мен Мари.

09.05.2006/Мари

Прочете още:

Верността

Обичаме ли когато ревнуваме или се съмняваме в себе си?

Защо изневеряват мъжете?

Можем ли да останем приятели с бившия си любовник?

За брачния триъгълник