За всяка дълга връзка е съвсем логично в един момент да тръгне по вече предначертана траектория и да се движи напред, единствено ръководена от инерцията.

Защо се получава така? Как да го предотвратим? Всъщност, искаме ли въобще да го променим?

Началото на една връзка винаги е розово. До момента с взаимното опознаване на партньорите съществува леко напрежение, тръпка, притеснение от това как да реагираме в дадени ситуации и какво впечатление оставяме у другия участник във връзката. Гледаме да тушираме повечето от негативните си страни, да не отдаваме превес на определени емоции. С две думи, за нас е важно човекът отсреща да си изгради колкото се може по-добро мнение за нас. Същата е и ситуацията при него. Той също иска да остави у нас максимално позитивна нагласа.

Постепенно връзката се задълбочава. Наяве се появяват и негативни страни от характерите и на двамата. Неизбежно е. Безгрешни хора няма. Отначало може нещо да ви подразни или учуди, но при последвалото му повтаряне и потретване ще спре да ви прави впечатление. Уви, такава е ситуацията и с жестовете. В началото се трогвате, но постепенно умилението и радостта се тушират, докато в един момент вече дори не се и впечатлявате.

Дали е хармония? Синхрон? Или просто инерцията ни повлича, бавно и постепенно, докато в един момент се оказва, че този човек от миналото ни се е превърнал в неизменна част от настоящето ни, а не е изключено заедно с него да градим и бъдещето си.

Как участват в цялата тази ситуация чувствата? За съжаление инерцията се появява много често в един определен етап, в който чувствата са се превърнали в навик. Любовта не е вечна, но, когато се появи, може да ни подведе и да се влюбим в мъж, чийто характер не ни пасва. Докато сме влюбени, се настройваме спрямо недостатъците му, но в един момент, когато любовта си отиде, те започват да ни дразнят. В този случай, много зависи от колко време сме заедно. Ако връзката е скорошна, вероятно с по-лека ръка ще може да поставим край на отношенията си. Ако е обаче по-сериозна и вече сте свикнали с партньора си, тогава ситуацията става по -сложна.

Знаете, че сте се оставили на течението и сега, макар чувствата по-скоро да са градирали в привързаност и някаква странна форма на „не мога без него/нея“, това е по-скоро страх от това да се отдадете на самота и спомени и да се впуснете в търсене на нови отношения, чиято развръзка може в крайна сметка да доведе отново до същия резултат.

В най-общи линии това е да се оставим на инерцията.

Съществува обаче и един друг момент. И той също е някакъв вид проявление на инерцията. Понякога двама души във връзка могат да си паснат толкова много, че първоначалната тръпка, която е била в основата на отношенията им, да прерасне в силна обич и привързаност. Така инерцията ви повлича да споделяте все по-голяма част от настоящето си заедно, интересите ви постепенно се уеднаквяват, целите ви се преплитат...
Тръпката от влюбването може да е отминала, но се е зародило още по-прекрасното чувство на обичта. Вие се чувствате свързани с този човек. Може би понякога ви липсва удоволствието от флирта, но това е само временно, защото знаете, че никой няма да е в състояние да ви даде отношението, с което ви дарява настоящият ви партньор.

Инерцията в повечето случаи плаши хората, но това, което трябва да ви насочва е начинът, по който се чувствате: дали сте щастливи или не. Понякога това, което ни спира да се разделим с някого е страхът, че повече може да не срещнем друг. Това никога не е гаранция, защото така пък може покрай вас да мине истинският и да се разминете.

 Затова не се оставяйте времето и битовите проблеми да ви повлекат. Когато усетите, че някой не е за вас, по-добре прекратете на време, защото после вече може да е късно и да не ви се рискува. Жената преди всичко търси сигурност, но понякога трябва да поема и рискове.

От друга страна, когато се чувствате хармонично и щастливи с партньора си, не търсете излишна тръпка другаде, а я създайте сами в отношенията помежду ви. Когато има обич и когато тя е взаимна, всичко друго е постижимо.

31.03.2008 г. / Радостина Пеева