Този въпрос вълнува младите хора и особено момчетата. Те слушат преувеличените разкази на свои приятели или по-възрастни познати и си създават нереална представа за онова, което трябва да бъдат и да правят в общуването с своята интимна партньорка.

Високите изисквания, които сами поставят пред себе си, често пораждат серия от комплекси и сексуални неуспехи. Те могат да придобият затегнат характер и да се превърнат в същинска трагедия.

Преди известно време млад мъж се обърна за съвет и помощ към мен, споделяйки че е „станал импотентен". Тази мисъл така го беше зашеметила, че искаше да се самоубие.

След като го поразпитах по-подробно и се убедих, че не е някой от лудите ми пациенти, той се поотпусна и ми разказа, че „вече не може да люби жена си, с която отскоро са женени, както в първите дни на брака!"

В какво се изразяваше неговата „импотентност"?
В това, че вместо по 2-3 пъти дневно, младите съпрузи правели любов 2-3 пъти седмично. Горкият човек не знаеше, че това е „златната норма", оповестена още в средновековието от видния църковен реформатор и философ Мартин Лутър!
Всъщност съпрузите бяха влезли в нормалния коловоз на половия живот.

А има ли въобще коловоз?
Ето това е въпросът.
Няма! Никъде в ръководствата и студиите по сексология не се заковават нормативи, било за честота на половите контакти, било за времетраене, а още по-малко за някакви анатомични размери, с каквито лъжците и самохвалковците се заканват на жените и създават комплекси на мъжете. Данните винаги са само ориентировъчни и определят границите само на онова, което може вече да се смята за патологично.

Например в едно ръководство беше казано,че нормалната честота на полово общуване се движи от 3 пъти на ден до един път на три месеца!
Ясно е, че това не може да бъде нито предимство, нито недостатък на мъжа или на жената, а е въпрос на съответствие между двамата партньори.

Същото важи и за продължителността на половия контакт.
Някои жени имат нужда той да трае по-дълго, за да получат оргазъм. Други, по-темпераментни и с по-бързи реакции, биват задоволени сравнително бързо и по-нататъшното удължаване на акта ги уморява и отегчава.

Все пак и тук сексолозите подхвърлят някакви условни срокове: между 2 и 20 минути.
Под и над указаното време вече може да се окаже недостатъчно или в повече за единия от партньорите. В тези случаи вече идва ред на индивидуалното напасване и пригаждане към изискванията на другия, което по правило не е трудно, ако налице са любов, разбирателство и добра воля да се разговаря по сексуалните проблеми.
Тук е мястото да кажа, че всеки нормален мъж може след известни тренировки да се научи да задържа кулминацията си над 2 минути и повече, ако държи на своята партньорка и нейното удоволствие.

Същевременно искам да подчертая, че жени, които непременно настояват на един акт, продължаващ повече от половин час, очевидно имат по-забавени сексуални реакции, не са достатъчно възбудени предварително. Подобно изискване, ако е системно, не е полезно за мъжа и трябва да се търсят алтернативни варианти.

Разбира се, никой не се е повредил от по-често или по-продължително любене, всеки е имал своите ексцеси в живота си. Но при един вече регулиран семеен живот прекаленостите не са от полза.

Всъщност, нали се разбрахме, че не съществуват норми?
Значи не може и да се прекали!
Човек в края на краищата прави това, което му е приятно, и го прави толкова, колкото иска и може.

Що се отнася до анатомичните размери, тук вече нещата понякога направо са смехотворни, поради склонността на някои неособено мъжествени по характер и манталитет мъже да митологизират и хипертрофират значението им.
В действителност всичко отново се свежда до съответствие на двойката.
Една миниатюрна жена може да бъде отблъсната и дори травмирана от един по-развит мъж.

От друга страна, по-малкият член по-бързо и по-обилно се изпълва с кръв и при ерекция е по-твърд, което в повечето случаи е по-решаващо за оргазма на жената, отколкото големите размери.

Така че колкото хора, толкова и норми!...

25.10.2002/Роза Савова