Кой знае как, фригидността се е настанила сред вродените недостатъци, които орисниците са ни отредили още край люлката. Но в действителност много често тя се дължи на някакви натрапени вътрешни забрани, които си е поставила самата жена.


Доскоро специалистите по интимните отношения се занимаваха предимно с проблемите на мъжката импотентност и жените почти се страхуваха да споделят със сексолозите, че не изпитват истинско удоволствие от секса. После самите лекари започнаха твърде лесно да раздават присъдата „фригидност" и така се наложи мнението, че както някои се раждат без музикален слух, така и оргазмът може да е природно непостижим. Едва в последно време обаче те отчетоха грешката си – приеха, че фригидността е една загадка която трябва да се разбули.
Нужно е да се знае, че всяка фригидност носи определено значение. Често представлява начин на отбрана, не приемане, отхвърляне на самия себе си или на другите.
Най-често фригидността е смущение в общуването със самия себе си или с околните.

• Няма ги вече забранените теми - все по-високо се говори за правото на жената да получава удоволствие от секса и че фригидността се дължи просто на неграмотност. Жената започна да получава информация от телевизията и специализираните издания. Днес сексолозите ви съветват да четете трактатите за любовта, да гледате учебни филми и дори да се снабдите с няколко вълшебни аромата, мазила и съответното бельо от сексшоповете, вместо да сменяте партньора си.
  Но ако все пак тези рецепти не могат да помогнат?
  
  
• Фригидността не е болест - психотерапевтите признават, че тя е твърде разпространена, за да се смята за заболяване. По-скоро може да се говори за сексуално поведение, което жената подсъзнателно е приела за изгодно, за затвърдена сексуално-поведенческа норма. <
  Затова обичайните методи на лечение не водят до никакъв резултат. При подобен вид фригидност се наблюдават дълбоки психологически проблеми, жената е блокирана от вътрешната си забрана за проява на сексуалността, на женската си роля, въпреки че чувства влечение към секса.
  Външно такива пациентки са много привлекателни, но в процеса на психотерапията става ясно, че проявата на женствеността им е съпроводена с редица проблеми. Менструацията им протича тежко, болезнено, пораждайки чувство на непоносимост и раздразнителност към себе си. Бременността и майчинството се възприемат като тежко бреме или въобще се отхвърлят. Отказът от проява на женствеността намира израз и в прекалената взискателност към собственото тяло.
  Жената иска да постигне някакво физическо „съвършенство". Отношенията й с мъжете са изтъкани от обиди и разочарования. Преследва я мъчителното чувство, че партньорът я използва както в леглото, така и извън него.
  
  
• Фригидността е симптом- разпространено е схващането, че жената е фригидна само в леглото. Очевидно е обаче, че това схващане е погрешно, ако приемем, че фригидността и е резултат от личностно разстройство.
  Жената рядко си задава въпроса дали не е “фригидна” и в отношенията си с околните. Ако си го зададе, може би ще установи своята свенливост, своята агресивност, своята тревожност. Друг е въпросът дали ще разбере, че и в ежедневните си контакти е също така студена, както и в половите.
  След като фригидността й е „душевно състояние ", то тя я носи постоянно със себе си. И дори да не се забелязва веднага - вътрешната й студенина влияе на обстановката в дом и, на възпитанието на децата, на отношенията със околните...
  Това съвсем не означава, че тя се държи „студено" с другите в обикновения смисъл на думата. Защото афективни разстройства могат да доведат до свръх изострена чувствителност, до неконтролирани изблици, както и до „зазимяване" на чувствата.
  Често чуваме, че една жена престава да е фригидна, ако смени партньора. Това важи само за случайно проявила се фригидност: неразбиране от страна на мъжа, невежество по отношение на женската сексуалност, грубост, липса на нежност и т.н. Но то не важи, когато е налице афективна фригидност. Може би тази жена ще успее да постигне сексуално задоволяване с „помощта" на нов партньор, но при всички случаи тази промяна няма да подобри объркаността на чувствата й. Ако изгуби фригидността си в леглото, ще се появят други симптоми: ревност, властност, собственическо чувство, изисквания за постоянни доказателства за любов и т. н.
  
  
• Всичко започва от семейството - психосексуалното развитие зависи от отношенията в семейството през първите години от живота на момичето. Тогава обстоятелствата тласкат детето към отказ от женската роля. Това може да е студенината на бащата към майката, жестокостта към нея, съжалението на родителите, че нямат син, тяхното равнодушие към пробуждащата се женственост, различни забрани за секс. Често дори при възрастни пациентки детските представи за половия акт са още живи.
  Страхът от разговори по темата усложнява още повече нещата. Само една задълбочена психологическа работа може постепенно да я накара да „порасне", за да успее да се вгледа в детските си забрани и да преосмисля представите си за секса и за своята женственост.

Специалистите съветват:

• Не бързайте с „диагнозата” дори ако нещо в живота ви не е наред. Така сами си изработвате поведение, което неволно започвате да следвате. Обсъждайте със специалисти начините, чрез които можете да се отървете от проблема си.
  
  
• Даже ако имате „провали" в сексуалния си живот, не мислете непременно за фригидност, най-вероятно състоянието е временно и се дължи на стрес, отпадналост, авитаминоза или преумора

И на края няма жена, която да е фригидна по природа: това е предразсъдък, който трябва да се изкорени.
19.12.2003/rozali.com