Коментари за: Психология на развода

« Към статията · Добави коментар

От АН (Гост)


Публикувано на 10.05.2006 12:53:46
Отговори на АН | Добави коментар

Момичета дайте ми съвет как да събера кураж да се разведа. Омъжена съм от 15 години и търпя заради децата.Той се прибира в къщи само за спане и да се преоблече.Не ми разрешава да работя за да не го излагам.Дори няма за какво да си говорим.

От Сг (Гост)


Публикувано на 21.02.2006 11:16:27
Отговори на Сг | Добави коментар

Живееме от 18 години в една кьща с родителите му и сестра му. До такава степен са го обсебили, че сьпругът ми винаги застава на тяхна страна, дори пренебрегвайки нуждите и желанията на децата ни, а да не говориме за моите. В повечето случаи проблемите в отношенията ни са породени от постъпки на "майката" и "сестрата", които са в наш ущърб, но ние сме длъжни да се съгласяваме с тях и дори да им се радваме. Впротивен случай започва едно мълчание от страна на съпруга ми, което продължава месеци наред-това е наказанието ми за непослушание. Може ли да се живее в пълна тишина. Има човек, но той мълчи до дупка. Мисля с децата ми да напуснеме този ад.Дайте ми съвет, моля ви!

От Алекс (Гост)


Публикувано на 10.10.2005 14:25:49
Отговори на Алекс | Добави коментар

Здравйте Виви .Аз съм автора на статията бих искал да разговаря с вас във врезка на вашят проблем надявайки се да успеме да водим коструктивен разговор .Вие виждате мой ЕМ адреса . Бъдете здрави и грижете за дещерката си .

От Chy (Гост)


Публикувано на 10.10.2005 11:52:17
Отговори на Chy | Добави коментар

Каквито и да са причините за раздялата /разбирай развода/ винаги боли. Боли защото виждаш хора с които сте били заедно, защото гледаш филм в който децата имат баща, а твоето не и пр. и пр. Какво да кажа. Разделих се с бившия ми съпруг преди 2 и половина години. Бях бременна в 5 месец. Отначало много звънеше по телефона, молеше ме да му простя и обясняваше кяк всичко ще се промени. Но всичко това свърши много бързо. Детето се роди и аз вярвах, че той ще се появи, но уви не стана така. Едва преди 2 месеца се разведохме официално, а на делето чух какво ли не за себе си от него и майка му включително и че детето не е негово. И преди два дни този човек цъфва у дома за да се запознае със сина си който вече е на 2 г. и три месеца. Видя детето и излязохме заедно на разходка но честно казано не ми беше особено приятно. И така драги приятели искам да ви кажа, че не може да се живее с някого само заради детето или децата, те растат и един ден ще поемат по свой собствен път а вие ще останете да се мъчите защото вече ще е твърде късно. А също така, че колкото и голяма да е любовта, раните които ти е нанесъл другия не се забравят никога.

От хм (Гост)


Публикувано на 10.10.2005 06:07:50
Отговори на хм | Добави коментар

Последното ми дело беше, след като цяла нощ се лщбихме с мъжа си. Отидохме топли в съда.
И какво, никой не отстъпи.
Разведохме се от янат.
Не съжалявам.

От за всички, които имат нуж (Гост)


Публикувано на 09.10.2005 22:58:54
Отговори на за всички, които имат нуж | Добави коментар

Не се отчайвайте. Това , че съпруга обича друга има ли отношение към това, дали вие сами се обичате. Ако се поразгледате отстрани, ще видите, че вие отдавна не се обичате, не държите на себе си, че държите повече на него и на неговото присъствие, отколкото на своето.
Започнете да се обичате. Просто се обичайте и ще направите стъпката.
Имам приятелка, виждам, колко малко я обича съпруга и, и колко много се обича сам, виждам, как той я манипулира, как я държи с разкази за тежкото си минало и...., глупости, и как тя не смее да го нарани, а станала един голям НЕРВ, който експлоадира за най-малкото. Аз не мога да и дам съвет, но се моля за нея, да и се отворят по-скоро очите и да го изхвърли от живота си.

Това съветвам и вас. Огледайте се. Светът не започва и не завършва с един мъж.

От Vivi (Гост)


Публикувано на 09.10.2005 20:36:20
Отговори на Vivi | Добави коментар

как приемат децата следващата връзка на родителите си? притеснявам се от евентуално агресивно поведение на дъщеря ми. нямам и с кого да се посъветвам все още, засега пазя нещата вътре в себе си и не съм споделила с никого за мислите, които се въртят в главата ми от много време насам. може би се измъчвам безпричинно, знам ли.. А родителите на разпадналото се семейство? те голяма пречка ли са за "нормалното" протичане на раздялата, доколкото въобще може да се нарече нормална тя?

От Vivi (Гост)


Публикувано на 09.10.2005 19:45:25
Отговори на Vivi | Добави коментар

До Нели
Благодаря ти,Нели за съвета.. при нас незнайно защо нещата изчезнаха-всеки се сви в собствената си черупка и толкова. няма скандали, няма караници, нямаше и изневяра(до скоро).. няма НИЩО.. просто живеем като съквартиранти, делящи..общо дете. Общо на думи- общо се "хвалим" с неговите постижения, а мои са грижите и трудностите с отглеждането му.многократно се опитвах да говорим за това, той си мислеше че си прявя майтап с него, когато му казвах че това "семейство" не ми допада никак.. после се отказах! сега само събирам кураж за най важната стъпка, любов вече съм намерила..

От Ния (Гост)


Публикувано на 08.10.2005 15:30:35
Отговори на Ния | Добави коментар

От години се лутам и търся пътища все в една и съща безпътица.Мисля че моментът назря достатъчно . За трети път ме напуска.Съпругът ми има връзка от години и аз зная за нея. До скоро обаче незнаех че има дете от нея.Когано последния път се "върна " при мен -подари ми две години щастлив сапунен мехур , в който уютно се увих.И вярвах че само смъртта ще ни раздели. До преди десет дни. Отново се завъртя кошмарът наречен-искам да ме оставиш на мира?!!!!! Убиват че тези думи! Аз съм бреме и мъка -пречка за неговото щастие. Някаква отговорност и вероятно несигурност от реакцията ми , щом робера за другото дете , го държаха изминалите две години . Така всичко си идва на мястото - и липсата на радост и топлина у дома , и вечната заетост и умора , и студенината и отхвърлените ми ласки. А нашият син е вече на 14. Прекрасна и трудна възраст ,в която нуждата от мъжко присатвие и съвет е повече от необходима.Ужасно ме боли и се страхувам от мига , в който ще остана сама . От десет дни се опитвам да направя крачка към психическия развод. Нямав ръщане назад. Повечене мога да живея така . Оказа се -животът ми е бил красива лъжа , прекрасно се усещах , когато вярвах внея и не исках да отворя очите си за истината.И тя е само една- той обича друга. Ще се разделя с него ..за да оцелее и малкото което мога да спася като досойнство и себеуважение.Но как ...ще оцелея преди това, минавайки през ада на обичта си и невъзмажността си да живея без този човек??

От Ася (Гост)


Публикувано на 07.10.2005 18:12:36
Отговори на Ася | Добави коментар

Направо се чудя, че има жени, които издържат демейството, поддържат дома и на всичкото отгоре и се плашат от развод. Нещо не се сещам какво точно ще загубят. Ако се замисля, май само бремето им ще стане по-леко и един от куфарите, разбирай съпругът-търтей, ще отпадне от плещите им. Жще повече, че при деца ще получат издръжка между 60 и 100-ина лева. Не че са много, но щом и 20 лв. не дават някои, е по-добре от хич. От позицията си на разведена жена мога само да кажа, че откакто се разведох, животът ми стана много по-лесен. Абе, момичета и жени, замислете се, за какво точно ни е мъж, които не може да бъде опора, нали деца си имаме?

«Най-нови « 1 2 3 4 5 » Най-стари»

Коментари за: Психология на развода - Резултати 21 - 30 от 45