Коментари за: Психология на развода

« Към статията · Добави коментар

От ддд (Гост)


Публикувано на 07.10.2005 17:40:32
Отговори на ддд | Добави коментар

И друго, не казвайте, че развода е тежко нещо, макар да е така. Гледайте с надежда на него, че е преход към нещо по-добро, дай-боже!
Казвайте, така трябваше да стане и така ще се спасите от "добронамерени" въпросчета. Помнете, колкото по-малко коментари с роднини и приятели, толкова по-безболезнено и толкова по-бързо ще си стъпите на краката.
Запомнете, нека коментара ви е само нещо от рода на "ТАКА ТРЯБВАШЕ ДА СТАНЕ! ВАЖНОТО Е, ЧЕ СМЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ! " Или нещо , което да спира излишните коментари.
И пожелавайте от сърце най-доброто на бившия си съпруг. Защото болката, омразата, самотата, гнева, са пагубни за вас.
Търсете раздялата без, ама защо...
Отговора ще дойде след години, когато вече няма да ви боли и ще си казвате," Добре, че го направих!"....

От ддд (Гост)


Публикувано на 07.10.2005 17:32:52
Отговори на ддд | Добави коментар

Разведох се, без да да сме си изневерявали. Без да имаме деца.
И не съжалявам.
Този кошмар не го пожелавам на никого.
Да си обичана в леглото и да си никоя през деня.
Вярно, тежко е, разделяте се не само двамата , а и приятели, роднини, но всеки идва и си отива сам на този свят.

От Mary (Гост)


Публикувано на 07.10.2005 15:08:50
Отговори на Mary | Добави коментар

Мисля, че статията, а и вашите коментари улучват в десятката....Пред мен сега стои именно въпроса да бъде или не..Години наред търся вината в себе си и се мъча да направя нещо за да "залепя разбитата стомна", но не се получава. Имам две прекрасни деца - на 8 год. и на 1 год. и 7 мес.И макар Екатерина да пише, че партньора, който има романтична връзка желае развода се оказва, че не е така винаги...Моят съпруг я има отдавна, но е върл противник на развода. От една страна я нарича - просто приятелство, а от друга му е удобно да се завръща в дома си, да го посрещнат децата и жена му, да се наспи, и сит и доволен и да посрещне деня с нови подвизи..Мисля си що за идиот трябва да съм, за да продължавам да се оправдавам с децата си - един ден те могат да ми кажат "Ти си си виновна мамо, защо си го търпяла" Възхищавам се на жените, които тук разказват, че са теглили чертата! Животът ми е някакъв кошмар - аз съм и мъжа и жената в семейството. Работя и издържам семейството, а когато на "романтичната половинка" му поискаш пари - за 20 лв. се овиква махалата..Май романтичната връзка е скъпо изживяване. Мисля, че прочитайки Вашите коментари и статията ще намеря сили в себе си, за да защита поне малко достойнството си и разбира се живота на себе си и децата. Благодаря Ви!!!

От нели (Гост)


Публикувано на 07.10.2005 11:54:39
Отговори на нели | Добави коментар

До Виви,
Виви и аз минах вече по този път и не беше отдавна. Аз също останах с едно детенце и то след почти 10 годишен брак. Много е тежко и знам колко е трудна онази последн фаза за взимане на решение за "последната" стъпка. Безсънни нощи, седмици, месеци... На мен ми отне години. Нещата не вървяха от много време, но сякаш заръди детето не смеех да я предприема. Не ми е лесно сега, но се радвам, че го направих, защото детето усеща и знае, кога не си щастлива. Сега поне сме по-спокойни, независимо, че боли. Четох една книга преди време ако имаш време намери я. На мен ми помогна и ми вдъхна сили да продължа. Има и много ценни съвети за преудоляване на различните етапи през които преминават и съпрузите и децата в тези ситуации./ Казва се "Начало вместо край. Деца и родители преди и след развода". Писана е от жена и мисля, че това я прави така успешна. Аз си я купих от книжарница Хеликон. Пожелавам ти успех и кураж. И не отлагай, защото това няма да промени нещата, само ще страдаш по-дълго!

От До Sonia (Гост)


Публикувано на 07.10.2005 11:50:49
Отговори на До Sonia | Добави коментар

Не мисля,че си сгрешила. И аз съм в процес на развод. Доста тежък ще бъде:( И на мен ми се наложи да изтърпя какво ли не, винаги прощавах, давах шансове...но се уморих. Сама подадох молба за развод и сега съм принудена да слушам бъдещия си бивш съпруг как плаче (реве е точната дума) , обещава, дори ме заплашва със самоубийство. Не знам как да постъпя, но знам какво искам. Имаме малко момченце, но предпочитам да расте само с мен,отколкото с баща като неговия.
Стискам палци всичко при теб да мине по-бързо и безболезнено. Лично за мен не мисля, че ще е така.

От Sonja (Гост)


Публикувано на 07.10.2005 11:37:14
Отговори на Sonja | Добави коментар

В момента сам в процес на развод... Никога не съм си и помисляла че може да ми се случи... За 10 години брак изтърпях какво ли не и никога не ми мина през ума за раздяла. Тормозеше ме, обиждаше ме, изневери ми не веднъж /за него това не беше изневяра - само секс/, научи ме да мисля че на мъжете е позволено всичко - на жените не. Прощавах... Та ние имаме прекрасна дъщеричка, заклехме се в Божи храм, че ще бъдем заедно "в добро и зло, в радост и мъка..." Смятах че това е моя кръст и трябва да си до нося цял живот, колкото и тежък да е. Така докато един ден решихме да заминем заедно в чужбина, "да изкараме някои лев", защото "моя мил съпруг" натрупа доста дългове. И какво мислите стана там? Той реши че може да изкарва пари чрез мен... Това вече не можах да изтърпя. Нима това заслужих? И ето че сега се развеждам - огромното търпение сега се замени с гордост. Сгреших ли?...

От Дидиди (Гост)


Публикувано на 07.10.2005 10:44:45
Отговори на Дидиди | Добави коментар

Научена съм да мисля, че равод може да има тогава и само тогава когато единият от съпрузите изневерява на другия. Тогава е позволено, иначе - това са капризи. М. ми пък мисли, че няма нищо лошо в това да се развеждаш винаги, когато човека до теб не ти харесва. Какво е това! Игра, просто игра на чувства! ЪТи избираш някой, да си с него за цял живот, без раздяла, а не когато ти скимне да го зарежеш, за да дойде другия! На това му се веика полигамия и по принцип е характерна за представителите на животинския свят...май...

ЛИЧНО МНЕНИЕ

От за Ме (Гост)


Публикувано на 06.10.2005 21:53:14
Отговори на за Ме | Добави коментар

Ей, момиче ли си, жена ли си незнам, но поне имаш късмета, че можеш да се "наревеш" пред непознати.
Аз имам развод и много тежко беше. От целия ми страхотен клас, единствено аз се разведох. Силната, умната, знаещата и т.н.
Загубих много приятели след развода, най-вече заради глупавите им коментари и простотии и злорадство. Но мина. Всичко мина. Аз отново създадох семейство, а много от тия, които злорадстваха, не могат да траят половинките си и искрено ми казват ' ей, ти има късмет, че рано се усети".
Дали е късмет незнам, но не го пожелавам на никого. Имах чувството, че с лепило съм залепена за съпруга си, и колкото повече исках да се отлепя, толкова повече болеше.

Но мина. Не крия, че все пак го мисля, но не бих го заменила никога със сегашния си съпруг. Поне в това съм сигурна.
Трябва да търсиш решение настрани. Нов град, нов апартамент, нова работа. Бягай от онова, което ти напомня за него.
И разбирайки те, ти казвам, реви, просто се нареви!
И ще мине.

От Me (Гост)


Публикувано на 06.10.2005 04:05:09
Отговори на Me | Добави коментар

Не знам дали болката от развода изобщо някога може да отшуми.Не знам може ли човек ей така с лека рака да забрави, да умори в кавички у себе си другия с които е делил годините си.Аз НЕ МОГА, може да ме обвините че съм слаба жена,защо не.Мисля обаче че и "общественото"мнение на много знайни и незнайни доброжелатели играе важна роля,особено около ДРАМАТА.Хората обичат драмата и отстрани подличко се подсмихват от рода "Които си направи нещо сам-никoй не може да му го направи", без изобщо да се замислят че всяка вечер и в тяхното легло и то между тях СПИ той -РАЗВОДА.

От Albena (Гост)


Публикувано на 05.10.2005 21:14:10
Отговори на Albena | Добави коментар

от разводите печелят само адвокатите, а всички останяли по някакъв начин страдат.

«Най-нови « 1 2 3 4 5 » Най-стари»

Коментари за: Психология на развода - Резултати 31 - 40 от 45