Коментари за: Синдром на Адели или няколко съвета как да го разлюбиш

« Към статията · Добави коментар

От Деси (Гост)


Публикувано на 02.01.2007 16:41:44
Отговори на Деси | Добави коментар

Здравейти и аз имам този проблем но ми е много трудно да не мисля за него Искам да го забравя но не се получава След 3г е много трудно да спреш да мислиш за него Сърцето няма такова копче спри да мислиш

От Mihini (Гост)


Публикувано на 23.12.2006 00:40:44
Отговори на Mihini | Добави коментар

всъщност аз разсъждавам по друг начин бих искала да си мисля и да се сещам за хубави неща и преживявянияс този човек но тогава не спадам към този синдром но се съгласявам свас-който не може да се чувства пълноценно и страда нека пробва

От Desi (Гост)


Публикувано на 02.09.2006 21:24:41
Отговори на Desi | Добави коментар

хайде,хайде,чак пък такава мания само за един мъж.Това наистина е не психична основа,да идеализраш някй толкова много и да си сляп за недостатъците му.Колкото повече една жена е настъпателна и вманиачена на тема мъж.толкова повече мъжът започва да светка алармата в главата си,бягай опасност.Има толкова начини да накараш един мъж да полудее по една жена ,направо да си загуби ума по нея .Късмет

От Tais (Гост)


Публикувано на 02.09.2006 16:10:29
Отговори на Tais | Добави коментар

Хм, я му обърнете дебелия край и да видите какво става - ще си нчупят краката да бягат след теб. Ама наистиина да сте безразлични - както се казва на астрално ниво да се усеща, че вече не ви пука за него. Като кученца стават, безпогрешна тактика, проверена многократно на практика :), все пак съм на 43 и имам достатъчно опит.
Но има едно условие - наистина да имате какво да предложите на този мъж - имам предвид визия, образование, доказано развитие, някаква уникалност...
Успех, момичета :)

От Tais (Гост)


Публикувано на 02.09.2006 16:07:10
Отговори на Tais | Добави коментар

Хм, я му обърнете дебелия край и да видите какво става - ще си нчупят краката да бягат след теб. Ама наистиина да сте безразлични - както се казва на астрално ниво да се усеща, че вече не ви пука за него. Като кученца стават, безпогрешна тактика, проверена многократно на практика :), все пак съм на 43 и имам достатъчно опит.
Но има едно условие - наистина да имате какво да предложите на този мъж - имам предвид визия, образование, доказано развитие, някаква уникалност...
Успех, момичета :)

От Марияна (Гост)


Публикувано на 01.09.2006 15:35:31
Отговори на Марияна | Добави коментар

Ех, момичетааа!!! Да ви разкажа тогава и аз какво преживявам... Преди две години срещнах мъж мечта - 6 месеца зеадно, щастие, смях, само двамата... и дойдоха Новогодишните празници. Естествено трябваше да се запозная със семейството му, бях на гости у тях, всичко мина страхотно! Тръгнах си, той ме изпрати до вкъщи и следващите 7 дни не го видях! Търсих го, а той все беше зает, докато не събра смелост и го каза в прав текст "АЗ СЪМ ДО ТУК"... Можете да си представите какво последва... Сега се чуваме от време на време, но все не се получава да се видим. Вече незнам какво да мисля, дали някой от семейството му повлия по някакъв начин, дали приятели, дали той сам не е стигнал до това решение??? Наскоро ми се обади да се видим, звучеше много щастлив, че се чуваме, но само това, така и не се обади повече... НЕМОГА повече така. Усещам как и тялото и душата ме молят за помощ, но неуспявам да забравя тази красива зимна приказка...

От Nova (Гост)


Публикувано на 01.09.2006 13:31:48
Отговори на Nova | Добави коментар

Сутрин не ям, защото мисля за теб,
На обед не ям, защото мисля за теб,
Вечер не спя, защото съм гладен :)))))))))

От Хубавена (Гост)


Публикувано на 01.09.2006 13:29:52
Отговори на Хубавена | Добави коментар

На разсъмване щом разпозная,
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тази,
че не трябва да мисля за тебе.

И през целия ден вероломна,
тя където и да отида ме дебне,
и каквото и да направя напомня,
че не трябва да мисля за тебе.

А вечер когато нощта се надвесила,
всяка болка в сън да погребе,
аз пак няма да спя и ще мисля,
че не трябва да мисля за тебе!

Това е мили момичета, които пишете тук което искам да кажа чрез това прекрасно стихитворение на незабравимата за мен ПЕТЯ ДУБАРОВА. Макар и още свсем прохождаща в любовта, макар и още на много крехка възраст тя е успяла да усети много точно това велико чувство. А на нас... не ни остава нищо друго освен да сведем глави пред таланта и пред паметта и. А ако има между вас от Бургас да отидат и да занесат цветя на гроба и. Тя олицетворята всички нас които можем да обичаме въпреки всичко и се надваме на чудо... и все пак стават чудеса. Поздрави на всички....

От Съдба (Гост)


Публикувано на 01.09.2006 13:29:01
Отговори на Съдба | Добави коментар

Не знам как се обича човек, който продължава да те наранява... Мисля си, че в подобна ситуация наистина действията и страданията са подчинени на хормоните, т.е. не ти липсват неговите добри дела по отношение на теб, а ти липсват неговите целувки, ласки... Страда тялото и погубва душата... Късмет при намирането на взаимната любов!

От Arabela (Гост)


Публикувано на 01.09.2006 11:20:24
Отговори на Arabela | Добави коментар

Към Венера:Миличка,направи нещо по въпроса и недей да страдаш повече.Знаеш ли аз бях в същото положени,с тази разлика че аз вече нямах чуства към него и въпреки всичко търпях......защо? Може би заради детето,заради това че съм свикнала прекалено много с него и най вече може би заради това че изпитвах страх да поема пътя към неизвесното.Но живота ни беше пълен хаос,не можех да работя,дори не можех да дишам така както бих искала все едно някой е сложил примка на шията ми.........пълен ужас.Но знаеш ли една късна и ледено студена вечер го направих......избягах заедно с детето си като всъщност не знаех къде ще отида,аз не съм от неговия град,но добре че имаме и приятели на които мажеш да разчиташ.А ти тук имаш предимство дома е твой,вземи се в ръце миличка и му кажи да си върви, та той наистина те има като една домашна прислужница и търпиш и това че има и друга жена,знам какво аз бях точно на това положение,моят съвет е действай и не си пропилявай годините напразно.Аз съжалявам единствено за това че му подарих най хубавите си години от живота ми....и сега като се замисля те са отишли ей така напразно,единствената пълнота и хубаво нещо от тях е детето ми.Ако искаш ме пиши.А аз ти пожелавам голяма смелост и кураж.....и действай не се оставя да те мачкат ти НЕ ГО ЗАСЛУЖАВАШ!!!!

«Най-нови « 1 2 3 4 5 » Най-стари»

Коментари за: Синдром на Адели или няколко съвета как да го разлюбиш - Резултати 11 - 20 от 64