Коментари за: Синдром на Адели или няколко съвета как да го разлюбиш

« Към статията · Добави коментар

От Nova (Гост)


Публикувано на 01.09.2006 09:48:04
Отговори на Nova | Добави коментар

Не можете ли простичко да си кажете: "Аз много го обичам, но щом той не изпитва същото, значи това не е идеалният човек, не са достатъчни само моите чувства, сбърках, трябва да продължа да търся своя човек, този тук не е той." Няма любов насила. И още нещо - много често след като преодолеш раздялата и продължиш напред, въпросният типаж се сети, че и той имал чувства. Следва - преодолявай си ги сам

От Lady (Гост)


Публикувано на 01.09.2006 09:06:23
Отговори на Lady | Добави коментар

повече работа и ще забравите обекта )))))))

От Ивона (Гост)


Публикувано на 31.08.2006 21:50:33
Отговори на Ивона | Добави коментар

Малееее ми ако не можеш да избегнеш негови близки ако не можеш да заспиш вечер без да не си помислиш за него поне 100 пъти ако се самообвиняваш за раздялата макар и да не си виновна Мисля че тези съвети са повече за някой който има времето и пространството да забрави льбимия за останалите като мен които нямат възможност остава ни само спомена

От Kiss (Гост)


Публикувано на 31.08.2006 21:17:49
Отговори на Kiss | Добави коментар

Ееееее, кви са тия съвети стил средновековна инквизиция, ми да почнем да се самобичуваме, а??!!! За да си избием "обекта" от акъла.. дрън дрън.

От Kiss (Гост)


Публикувано на 31.08.2006 21:16:20
Отговори на Kiss | Добави коментар

" Завържи на сгъвката на лакътя си лентичка и всеки път, когато се усетиш че мислиш за него, я затягай до болка. Този прост пример помага повече, отколкото мислиш" хахахахахаха
Аз предлагам друго - купуваш си ремък с железни зъбци(като в средновековието монаси от някои християнски ордени:))))) и всеки път като се сетиш за "него" впиваш в плътта си стоманата докато потече кръв:)))))) Е тва са го правили въпросните монаси в случай, че усетят "нечисти помисли и похотливи пориви", за да си избият "желанието" от съзнанието.... ха ха

От Ммм (Гост)


Публикувано на 31.08.2006 20:57:26
Отговори на Ммм | Добави коментар

На разсъмване
щом разпозная потопения в изгрева хребет
още първата мисъл е тази
че не трябва да мисля за тебе!
Много точно го е казала Бл. Димитрова - дано не бъркам. Да - трудно е да не мислиш за това което е било - и хубаво и не до там. И аз го преживявам вече от доста време. Имам напредък признавам но разбрах че няма лек за това.

От Cheffi (Гост)


Публикувано на 31.08.2006 16:46:24
Отговори на Cheffi | Добави коментар

И аз съм обичала и вече два месеца се опитвам да преживея болката от раздялата. Първоначално си мислех че точно съветите които дават в статията ще ми помогнат - но не. После потънах в работа, спортуване, непрестанни купони, докато един ден си направих сметката че аз продължавам да го мисля непрекъснато - сутрин докато се сресвам, докато си поръчвам кафето, в поредното задръстване. А отпуската, която планирахме заедно?! Реших че няма отърваване и от тук нататък единствената ми мъка е как да го забравя. И започнах да правя точно обратното - ходих на местата където сме били заедно, не го отбягвах и дори се шегувах с него (много боли ама)и знаете ли - резултат има ДА. Вече се събуждам без да съм го сънувала. И това го отбелязах с купон, по-голям от рожденния ми ден. Разбира се все още ми се иска да го ударя затова че ме заряза, ама да си живурка - аз ще го преживея напълно. УВЕРЕНА СЪМ. И следващия ще е по-достоен.

От Losh navik (Гост)


Публикувано на 31.08.2006 16:17:00
Отговори на Losh navik | Добави коментар

Благодаря ти, Лия :-) И на теб да се връща много здраве и инстинска обич.

От Лия (Гост)


Публикувано на 31.08.2006 16:06:43
Отговори на Лия | Добави коментар

Losh navik, нещо ме жегна, докато те четях, толкова добре си описала това познато чувство, добре поне, че си оптимист, дано срещнеш истинската любов, миличка!

От Losh navik (Гост)


Публикувано на 31.08.2006 16:02:21
Отговори на Losh navik | Добави коментар

Да, и аз се опитвам да обичам себе си - не се обаждам, не предприемам никакъв контакт, но и аз вече години продължавам да го обичам и да сравнявам всеки друг с него. И макар да имам пълен живот, приятели, хобита, интереси, пътувания, продължавам някъде дълбоко в себе си да се надявам... Припомням си лошите неща, безразличието, слабостта му, колко объркан и раним е по нараняваш ме начин, повтарям си, че ако държеше на мен, нищо нямаше да го спре... казвам си, че заслужавам много повече, дори срещам добри мъже, молещи за шанс да ми дадат повече... а аз тайно, дори от себе си, продължавам да се надявам, че той ще се върне при мен, осъзнал какво сме можели да имаме... на моменти чак се намразвам, зная, че храня безпочвени надежди, че пропилявам ценно време, но когато човек е бил толкова близо до нещо прекрасно, е трудно да забрави... до следващата голяма любов, надявам се :-))

«Най-нови « 1 2 3 4 5 6 » Най-стари»

Коментари за: Синдром на Адели или няколко съвета как да го разлюбиш - Резултати 21 - 30 от 64