Коментари за: Когато всичко свърши...

« Към статията · Добави коментар

От Misi (Гост)


Публикувано на 08.11.2007 11:14:00
Отговори на Misi | Добави коментар

Този коментар е цензуриран за неспазване на правилата на сайта.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е ПИСАНЕТО НА КИРИЛИЦА в целия сайт.
РОЗАЛИ

От Ela (Гост)


Публикувано на 18.07.2007 11:23:53
Отговори на Ela | Добави коментар

Живея в един кошмар от доста време. Запозна ни общ професионален проблем. В работата си винаги съм се стремяла към повече, но когато Той ме срещна бях обезверена и се чувствах много, много сама и безсилна да се справя с предизвикателствата на живота. В семейството ми беше започнало тихо отдалечаване и отчуждаване. В това време и професионалните и семейните ми ангажименти започнаха да нарастват лавинообразно. Наскоро след запознанството ни Той замина за кратко в чужбина. Пишеше ми по електронната поща, но аз вяло отговарях или изобщо си го спестявах. В един много решителен момент в професионалната ми кариера, наситен с много отрицателна емоция, аз се блъсках в затворена клетка и стенех от отчаяние. Реших да потърся съвет от Него. Получих отговор, който още повече ме разстрои-беше прагматичен, лишен от емоция. Вероятно така решаваше и той проблемите, които излишно натоварваха душата му, но как да разбереш знаците на Съдбата... Това беше началото на моите възходи и падения, слънчеви радости и горчиви сълзи, на смели срещи в облаците и мъчителните очаквания в царството на мрака. Той отвори душата ми и извади от нея дълго крити, повехнали и погребани трепети и чувства. Започнах да се съживявам. Контактите ми с него бяха в началото чрез интернет – изливах душата си с музиката на словото, но ние бяхме дует. Следваха отговори, каквито никога през живота си не съм подозирала, че могат да бъдат за мен... Той възроди у мен толкова красота, почувствах толкова внимание и обич, колкото не бях преживяла в петнадесетгодишния си брак. Един ден, няма да го забравя никога, за първия ден на Пролетта изпратих пак послание, сътворено от сърцето ми. Вечерта получих отговор, че в семейството му има големи неприятности. С този позитивизъм, с който ме бе заразил, се опитах да му вдъхна кураж и надежда, че ще се справим и този път. Със следващите липсващи отговори, в мен се зароди огромно безспокойство и чувство за вина, но последва дългоочаквания отговор: ти внасяш само светлина и радост в живота... Исках с цялото си същество да преодолее усещането за самотност, което ме убиваше бавно в моя семеен живот. Постепенно у мен се зароди идеята за изграждането на Острова на спасението. Семействата ни трябваше да имат от нас оптималното, от което се нуждаеха. Въпреки безвремието, в което живеех, аз трябваше да съм до децата си, да съм с тях, те имаха нужда от мен. За съпруга си аз бях не повече от една добре работеща машина, която има само задължения, но никога чувства и желания. В семейството ми ни свързваха повече материята, отколкото духа, той отдавна бе отлетял. Острова на спасението бе сътворен в мечтите ми, за да зареди душите ни с обич, внимание и сила да се справим и този път. Душата ми летеше неудържимо към неговата. Душите ни танцуваха безплътния танц на голямата Обич. Господи, преживях толкова много щастие! Подарих и много обич, красота и нежност... Но в един ден и телата ни се сляха. Няколко часа, от които не искам да забравя и миг. Господ може да ми е отредил само тези часове Живот и сто години Безвремие? Не знам, но след това пътешествие сред звездите всичко като, че ли придоби други форми. Той все повече и повече се отдалечава, а аз все повече и повече греша, устремена към него. Не бих живяла този Живот без Него. Не мога! Господи, помогни ми!

От Вендета (Гост)


Публикувано на 01.06.2007 14:29:55
Отговори на Вендета | Добави коментар

Според мен раздялата се преодолява само с автотерапия. Ето как го направих аз - написах списък с нещата, които не съм харесвала у него, но съм приемала с утехата, че нещо може и да се промени или просто ще свикна. Ужасих се, когато видях колко дълъг е списъкът. Срещу него имаше 5-6 положителни неща. Оттогава всеки ден си внушавам, че аз заслужавам нещо хубаво да ми се случи и непрекъснатите компромиси и унижения не са решение. Разбрах, че трябва да обичам себе си, да не се самообвинявам и да не спирам да търся. Е, още страдам, тази любов беше силна, но мисля, че се съживявам. Знам, че нещо умира след всяка раздяла, но животът не свършва, мисля... Надявам се.

От Албена желева (Гост)


Публикувано на 18.02.2007 11:14:32
Отговори на Албена желева | Добави коментар

много е интересна статията и поучителна много е трудно да излезеш от тази задънена улица Чувства

От Лора (Гост)


Публикувано на 04.12.2006 11:52:23
Отговори на Лора | Добави коментар

офф, май трябва да се самоутешаваме в такива забравени излияния, че всичко е по-добро когато си сам. Да бе, ама пита ли те някой когато те боли, когато си зле, когато ти се плаче, когато ти е мъчно - как си? Знае ли някой че въобще си жив - или "бъди силна миличка, ще се съвземеш - и си врътва гърба", но кога и защо? За да дойде поредния мухльо и да се преповтори цялата тая "история без край".Живота е един, а ние го живеем все едно ще сме живи 200 години, и се самосъжаляваме, и се самозабравяме, и се самонаказваме, и после плачем...и се чудим къде сбъркахме.И накрая съвети - яжте това, пийте онова, ооо като не ти провърви в любовта ще ти провърви в бизнеса...какво е това - поредната пилачка на нерви, пари - да бе що не се опитате да си легнете до пачката и тя да ви прегърне миличко...

От Лия (Гост)


Публикувано на 31.10.2006 16:11:27
Отговори на Лия | Добави коментар

абе, Ivelina, искаш да кажеш, че като сте тръгнали, ти си била на 13, а той на 20, много ясно тогава, че не сте живели заедно как така сте били по цял ден заедно, ти не ходиш ли на училище, той на лекции, на работа. миличка, на различни етапи от живота ви сте, той е много по-голям, не е за теб, ще го забравиш, сега ти се струва невъзможно, но е така, ще видиш, успех и много любов!

От Ivelina (Гост)


Публикувано на 31.10.2006 15:59:18
Отговори на Ivelina | Добави коментар

не прочетох целия текст не знам защо мисля въпреки че не изглежда така че мога да преодолея раздялата ми с моя приятел - да не сме женени нито сме живели двамата от 3 години просто бяхме двамата почти по 12 часа на ден вчера се разделих с него! всеки ме пита как се чувствам? казвам добре а дали е така не питайте и аз самата не знам. но всяко мое движение ми напомня за...него всяка моя мисъл...странно днес имам 5 по математика а обикновено имам 3 явно това което пише е малко вярно.нямаше причина да се разделим аз съм на 16 той на 23 разбирахме се чудесно Но... и аз не знам мислих и така реших той ми каза " ние се разделяме не защото не се разбираме а защото нямаш приятелки да споделиш емоциите си чувствата си" имам приятелки всеки би ме изслушал но никои не може да ми даде съвет !!! не съвет какво да правя а съвет как да го забравя. Аз още го Обичам той мен също но ме е страх тази моя обич да не би случайно да се е превърнала в навик...не знам от вас ли да искам съвет но ме е страх от вашия отговор не искам да сам с него въпреки че го обичам... звучи мазохистично е човещинка.... и това ще преодолея !!!

От Златка (Гост)


Публикувано на 22.10.2006 14:11:31
Отговори на Златка | Добави коментар

Много хубаво пожелание за завършек на статията.Горчивият ми опит, обаче показва,че след края на всички дела по развода, почти не остават мили спомени.Напротив- всичко, свързано с бившия е по-скоро противно.И как би могло да е иначе,когато с безотговорното си поведение съсипа не само моя, но и живота на детето си...?!

От T (Гост)


Публикувано на 21.10.2006 20:14:25
Отговори на T | Добави коментар

нещастната любов била двигател на прогреса
ама че утеха

От Neanonimno (Гост)


Публикувано на 21.10.2006 18:43:28
Отговори на Neanonimno | Добави коментар

..."За да превърнем горчилката от вчерашната любов в мед от сладки спомени." Много време е нужно понякога за да успее това упражнение , но се случва все пак ... някой хубав ден :):)

«Най-нови « 1 2 » Най-стари»

Коментари за: Когато всичко свърши... - Резултати 1 - 10 от 19