Коментари за: Когато любовта си отиде

« Към статията · Добави коментар

От beba_13217
До beba_13217 ( виж )

Публикувано на 21.09.2007 10:56:33
Отговори на | Добави коментар

21.09.2007 10:56:10

опа обьрках се

От beba_13217


Публикувано на 21.09.2007 10:56:10
Отговори на | Добави коментар

Абе има нещо вярнорно не сьвсемл

От Mirandela (Гост)


Публикувано на 20.09.2007 12:12:51
Отговори на Mirandela | Добави коментар

Ама какъв втори 6анс наистина!!Сега е моментът да ви се слу4ват не6та...да опознавате себе си и мъжете около вас...да разберете всъ6тност какво то4но искате(няма на4ин да го знаете на тези години!...Смело напред,не си струва да се опитваме да върнем 4уствата,които ве4е ги няма,о6те пове4е на 21-22 години (като вас!)Дайте си 6ансове...живота ви сега запо4ва и любовта я ИМА!!...

От Dessy (Гост)
До клара ( виж )

Публикувано на 19.09.2007 10:17:36
Отговори на Dessy | Добави коментар

11.09.2007 22:12:48

abe,momi4eta,q se stegnete na 21,22 nqmali ste da namerite pak liubovta. jivota ne svar6va na 22. kakav 2ri 6ans, ako go dopusnete sled nego 6te ima i 3ti i t.n. vdignete gordo glavi i ne pozvolqvaite da vi unijavat po tozi na4in. vapreki 4e edva li ima veren maj

От Елеонора_86 (Гост)
До Silveto ( виж )

Публикувано на 18.09.2007 21:54:29
Отговори на Елеонора_86 | Добави коментар

14.09.2007 19:26:12

Ех, Силве, това наистина е ужасно... и аз имам вече 4 годишна връзка и едно уж "леко" залитане от негова страна.Простих му, сега пак сме си заедно,но не е както преди, нямам му така доверие, все нещо ме човърка... може да се побърквам, но го обичам и не мога да си представя живота без него.
Това е лошо, че се държи безразлично към тебе, но може пък тази негова грешка да е трябвало да ти "отвори" очите и да видиш, че той не е за теб. И аз съм за втория шанс - вярвам, че всеки трябва да го получи... Успех, мила!

От Silveto (Гост)
До клара ( виж )

Публикувано на 14.09.2007 19:26:12
Отговори на Silveto | Добави коментар

11.09.2007 22:12:48

Мерси много за това което ми написа,Клара,но мисля,че за нас е вече прекалено късно.Той вече не е човекът който обичах,не се държи с мен както преди.Мисли за мен,но сякаш вече не сме ние както преди,а сме аз и той...истината е че знам,че и аз не чувствам същото вече,но ме боли,че стигнахме до тук.Постояно си спомням минали моменти и ме боли защото знам,че никога няма да се повторят.За него това не е важно,той би се оженил за мен и така охладнял...но аз не мога.Мисля,че заслужавам да съм с мъж,който да ме обича истински,да съм по-важна от всичко и всички за него,нещо което той вече не може да ми даде.А най ме боли за това,че сякаш той се чувства по-добре така.Каза ми че преди чувствата му към мен му пречели,не можел да мисли за нищо друго.Аз винаги съм мислила,че любовта е до време и когато си отиде остава уважението и доверието,но не е ли нормално да изчезне когато имате деца и сте женени от няколко години.Как да бъда с мъж,за който не съм вече Жената,който мисли повече за себе си,защото с това че розовите очила изчезнаха се промениха и много други неща в нас.Понякога си мисля,че ако той беше същият и се беше държал мило с мен след като ми изневери,а не така безразлично,ако беше се постарал да сме заедно,беше се опитал да ме направи пак онова щастливо момиче,може би любовта ми щеше да се запази...а може и да има нещо останало от нея щом все още ме боли...Но и да има още някакви чувства те са към онзи човек,който някога ме обожаваше,за който бях най-ценното,но той вече не съществува...вече е твърде късно...а как боли само...

От elina_20


Публикувано на 14.09.2007 00:43:53
Отговори на | Добави коментар

когато лубовта си отиде минава време може да много но идва пак тя винаги е с нас

От TTT (Гост)


Публикувано на 12.09.2007 21:22:28
Отговори на TTT | Добави коментар

"А на мен ми се струва, че цялата работа произтича от бъркането на любовта с влюбването. Любовта е едно, а "пеперудите в стомаха" и вълненията на влюбена девойка са съвсем друго. И да, влюбването е състояние на опиянение, вълшебно и прекрасно замаяние, от което рано или късно изтрезняваш и тогава падаш на земята и започва да ти се прояснява - любов ли е това или просто си имал розови очила..."


Точно влюбването и "пеперудите в стомаха" са любовта. "Влюбвам" е просто... глагола от "любов". Не казваш "изпадам в състояние на любов", а "влюбвам се". Престанете да се опитвате да възвеличаете уж любовта, като се мъчите да я изкарате нещо по-различно от състоянието на влюбеност. Защото всъщност се опитвате да отречете, че любовта си отива неизбежно след време. Това чувство е обусловено от природата... Нужно е, за да се осигури продължаването на рода. Има го не само при хората. И след време - край. Веществата, близки до наркотиците, изливащи се в мозъка при влюбване, постепенно намаляват. И остава... обичта! Затова двете чувства често се бъркат. Защото от едното се преминава към другото. Постепенно при това. Както и поради умишления (съзнаван или несъзнаван) напън да се отрече изчезването на любовта. Щото хората някак си смятат любовта за по-висше чувство от обичта. Което е нелепо според мен...
Графиката на любовта е доста по-различна от тази на обичта. При първата апогеят е почти веднага след зараждането на чувството и следва постоянно намаляване до достигането на нулата. При обичта е точно обратното - графиката й е доста по-плавна и с времето се увеличава постоянно. Ако се наложат на една координатна система, ще се види как възникналата "луда" любов постоянно намалява, а в същото време обичта (привързаността) се увеличава. По някое време ще се изравнят... и така... докато остане само обичта.
Днес се казва "обичам [те]", но някога използващите езика ни са били доста по-точни - използвала се е думата "любя". Днес в този й смисъл можем да я чуем само в старите песни - еди коя си люби еди кой си. Ето как отвратително се опростява езикът ни и се унищожава богатството му... А е бил един от малкото, в които има отделна дума за двете. Както и да е. Поне "обич" и "любов" си остават. Въпреки не особено добрата грамотност на някои хора, които явно ги бъркат.

От клара (Гост)
До Silveto ( виж )

Публикувано на 11.09.2007 22:12:48
Отговори на клара | Добави коментар

11.09.2007 21:48:12

Здравей миличка!!!
Много добре те разбирам защото и аз изживях същото с моя приятел.Нашата история е подобна-също сме заедно вече пет години и половина а аз съм на 21.Бяхме идеалните един за друг и се обичахме от цялото си сърце.Радвахме се на хармонични отношения изпълнени с много любов трепети и нежност. Но и при нас дойде момента на отчуждението и липсата на доверие в следствие от изневяра и лъжа от негова страна. Знам колко е обидно за теб това и колко наранена се 4увстваш но моят съвет е да му дадеш още един последен шанс-поне аз така направих и засега не съжалявам-Преглътни гордостта си и жестоката обида и се опитаи да се пребориш със себе си че макар и за последен път да му повярваш и да се опиташ да му се отдадеш всячески. Започнете на чисто и се опитайте да отворите нова страница в живота си. Аз също си мислех че не си заслужава и че отношенията ни никога няма да бъат същите но явно съм се лъгала. Оказа се че дълбоко в себе си тая много топлина и искрени чувства към него които бяха потулени от еднообразното ни ежедневие и вследствие на неговото залитане встрани. Съветвам те да направиш компромис-но само един. Да простиш веднъж и да дадеш втори шанс е благородстжо а да го направиш многократно е глупост!!!
Пожелавам ти успех и ти стискам палци! Пиши ни как са се развили отношенията ви!

От Silveto (Гост)


Публикувано на 11.09.2007 21:48:12
Отговори на Silveto | Добави коментар

Когато четях написаното в тази статия сякаш четях за себе си...На мен ми се случва същото след 5 годишна връзка.На 22 съм,не съм женена и нямаме деца...това може би улеснява нещата до някъде,но за мен си остава трудно да се разделя с този човек.Преди ми се случваше да се чувствам така понякога...празна...но от както разбрах,че е бил с друга нещо стана в мен и чувствата ми изчезнаха.Не знам какво да правя...аз му простих но малко по малко нещо умираше в мен до сега...6 год след като се запознахме.Винаги съм си мислила,че той е човекът,бяхме начертали цялото си будеще,бяхме идеални един за друг,без дразги и конфликти,а сега дори не искам интимност с него.Трудно ми е да прекъсна контактите си с него...не мога...той ми е най-близкият ми човек!Понякога си мисля,че какво като не го обичам както преди,а като приятел,с който и да съм все до там ще стигнем рано или късно.Но мисълта,че на 22 повече никога няма да усетя това прекрасно чувство и ще се оженя за човек който усещам повече като брат ме плаши...имам нужда от съвет...мислите ли наистина,че няма път назад...?Аз съм споделила всичко с него и в момента сме временно разделени,той иска да е с мен,но признава,че и той не чувства същото както преди!И всичко тръгна от тази негова грешка, която ми разби сърцето...след това моите розови очила изчезнаха...и остана празнота...

«Най-нови « 1 2 3 4 5 » Най-стари»

Коментари за: Когато любовта си отиде - Резултати 21 - 30 от 41