Срещнахме се преди година.
Нито ти, нито аз знаехме тогава, какво ще се случи с нас по-късно.
Аз те обичам. А ти... Ти си най-добрият, но как ми е трудно с теб.
Ти си женен.
За теб аз съм, както ти ме наричаш, пламъчето топлещо душата ти.
Но ти обичаш и нея, не, не твоята жена, а НЕЯ и тази обич не е толкова силна, колкото ти се струва, щом идваш при мен, щом те тегли към мен, към моята душа и моето тяло. А аз, когато си близо, просто горя от любов.
Най-странното е, че обичам не само теб, а и всички онези, които са ти скъпи.
Много съчувствам на твоята жена, почти усещам болката и, иска ми се да плача с НЕЯ, знам колко и е тежко без теб, тя също те обича, обичам и твоята дъщеричка, обичам роднините ти, даже и папагалът ти.
Винаги съм ти казвала, че от теб нищо не ми е нужно, просто бъди на света, обаждай ми се понякога.
Това е измама, аз те искам целия, аз те обичам, нужен си ми всяка минута, всяка секунда. Но... не искам ти да си зле, да се чувстваш виновен. Аз съм твой приятел.
Желая ти само доброто и понякога ми се иска да притегля главата ти към гърдите си, и да взема всичките ти грижи и тревоги. Така не съм се чувствала с друг. Аз съм само, както и много други хора, собственик. Но ти, ти предаде всичко.
Понякога ти се сърдя, но само като те видя, забравям всичко, което съм искала да ти кажа.
Смея се, шегувам се, слушам те, старая се да помогна. Ти малко мислиш за мен, ти не се интересуваш от моите неща, говориш само за себе си.
Знам всичките ти недостатъци, разбирам, но и не приемам твоите постъпки. А те обичам. Когато си мисля за теб, ми става така топло.
Мисля за теб винаги. Не знам любов ли е това или не.
Но щом така ми е писано, приемам го. Моята любов стига и за двамата.
Може да срещна достоен човек, ти все така ми казваш. Казваш ми, че съм най-страхотното момиче на света.
А аз мълча ОБИЧАЙКИ ТЕБ.

Стела