Преодолей разочарованието като болест.Понякога се случва онзи, които трябва да се примири с раздялата с любимия човек, да започне да върши неща, от които почти се срамува. И това само увеличава страданията му.



Всеки, който е преживял болезнени раздяла с любимия или любимата, който се е чувствал изоставен и много е страдал, знае, че в такова състояние човек може да се промени до неузнаваемост. Много хора избират такова поведение, за което доскоро са били сигурни, че им е напълно чуждо и което са презирали присвои познати. Например някои, които обикновено са доста активни и минават за хора с добро самочувствие, напълно се оставят на скръбта. Непрестанно мислят за човека, който вече не отговаря на чувствата им, и с това още повече засилват страданията си.

Други не искат да признаят пред себе си, че отношението или поведението на партньора им е окончателно, и с всички сили се стремят да го задържат или отново да го спечелят.Непрестанно му телефонират, контролират го къде ходи и какво прави. Много от тях дори решават да посещават примерно любимия му ресторант с надежда да го срещнат, макар и да знаят, че по такъв начин нищо няма да постигнат. В най-добрия случай другият реагира с чувство за вина, че е причинил страдания на бившия си партньор.
Но на всекиго е ясно, че чувството за вина няма нищо общо с любовта.

Повечето от нас добре разбират всичко това. Но страданията при нещастната любов като че имат свои собствени закони. Малко са нещата, които са в състояние до такава степен да ни извадят от равновесие, както съзнанието, че сме загубили обичания човек и сме останали сами. Трудно ни е да приемем, че онзи, който все още означава за нас същото, каквото е бил преди, отсега нататък иска да живее сам или пък с друг партньор. И точно в този момент може да се случи да започнем да се държим така, сякаш сме загубили разсъдъка си.
Вършим неща, за които после съжаляваме, защото са безсмислени и безполезни и евентуално само са ни навредили. Но няма никакъв смисъл да съжаляваме за тях: станалото - станало - нещата не се връщат.
Най-важното е да се освободим от тази мъка. Разбира се, трудно е, защото разочарованието не може просто да се забрави, а болката - да се изключи, дори само заради факта, че раздялата значително е накърнила самочувствието ни.

Може да прозвучи банално, но трябва да преодолеем разочарованието в любовта така, както се преодолява болест, а после да се опитаме да открием отново смисъла на живота.
Първата крачка се състои в това да престанем да се съпротивляваме на факта, че любимият човек иска да живее без нас, и най-малкото временно да престанем да търсим компанията му, за да не чоплим раната си. И най-важното да вършим неща, които са ни приятни и при това не предизвикват спомени за бившия партньор.
Това, разбира се, не означава, че трябва да се хвърлим в трескава дейност, за да търсим забрава. Все едно, няма да успеем. Напротив, важното е да се замислим над отминалата любов, да открием грешките си ида разберем какви са причините за разочарованието.
И с това да приключим.
Като си дадем сметка, че в края на краищата решаващо е не миналото, а настоящето и бъдещето.

21.02.2004/Rozali