Ако искате да спасите сърцето си, използвайте правата си! Какво по дяволите се случи? Не е ли това въпроса, който всички си задаваме, когато ни напускат?
Има няколко обяснения за това, защо не сме вече в прегръдките на любимия или любимата: вече не си говорите, един от Вас не иска да се обвързва, или един от Вас се е почувствал заплашен от нещо. Списъкът може да продължи, разбира се. Но това, което наистина се е случило, е че сте се излъгали в този човек, че той не е такъв, за какъвто сте го смятали.
Не е вярно - ще си помислите Вие, но е точно такъв.



Човек се влюбва много бързо и нелогично - само след няколко часа, само след няколко срещи и Вие се хвърляте сляпо напред. Ще бъдете заедно месец, два или година, но неизбежно ще настъпи фазата на раздялата. И тогава ще разберете, че всички онези превъзходни качества, които сте му преписвали са просто във Вашето въображение.

ЗАЩО БОЛИ ТОЛКОВА МНОГО?

Трудно е да се отговори на този въпрос. Попитайте природата защо е създала човека с толкова богат емоционален живот, пълен с толкова тревоги и желания.

КАК ДА ПОЗНАЕМ КОГА ИДВА КРАЯ?

Когато всичко върви добре, краят на една връзка изглежда нещо съвсем нереално.
Но когато той наистина приближи, всичко се развива с шеметна скорост. Вие, например го търсите по телефона в къщи или в работата и той се държи дръпнато. Вие питате: "Какво има" - и отговорът разбира се е : "Нищо". А Вие много добре знаете, че е Нещо.

Кои са някои от признаците на охлаждане на чувствата:


• Няма секс. По това правило сексът е нарушен след като е нарушено общуването. Забравите ли езика на мислите, жестовете, загрижените въпроси и т.н., то забравяте и езика на страстта.
  
• Изчезват дребни детайли от живота на любимия. Влюбените обичат да разказват с подробности как е минал денят им. Спрат ли да го правят, значи вече не им пука за Вас.
  
• Приятелско съчувствие - приятелите му(й), започват да Ви гледат със съжаление или презрение.
  
• Преписване на вина. Когато започнат да Ви обвиняват в нечувствителност, грубост, некадърност в леглото и т.н., то тогава просто се опитват да Ви прехвърлят тяхното собствено чувство на неудовлетвореност.
  
• Грубият тон.
  
• Изневеряват Ви или обвиняват Вас за това.

АНАТОМИЯ НА РАЗДЯЛАТА (или как да се държим когато ни напускат).

Стоите си в къщи. Когато Ви кажат, че искат да говорят с Вас, Вие вече трябва да знаете за какво става въпрос. На всяка цена настоявайте да Ви го кажат по телефона. Повечето хора имат идиотската идея, че това трябва да стане лице в лице,а това може да доведе само до излишни унижения.
Млъкнете. Веднъж чуете ли, че искат да Ви разкарат, не си губете времето с по-нататъшна дискусия. Кажете нещо любезно, затворете телефона и стойте настрана. Ви ще бъдете с разбито сърце, разбира се. Ще търсите утеха, а единственият който може да Ви я даде е човекът, който Ви е отблъснал.
Внимание: не му се обаждайте! - той (тя) не е там. Напишете писмо, в което изливате душата си. Напишете всичко което сте искали да кажете по телефона. Писмото няма да Ви върне човека, но ще Ви помогне да изясните нещата за себе си. И ... не изпращайте писмото. Може ли да върнем нещата?
Не, ако връзката се е разпаднала, Вие нищо не може да направите. Не опитвайте никакви трикове. С изключение, може би на един - отдалечете се. Ако се опитате да се молите или да намесите общ приятел, по-късно само ще съжалявате.

ХРОНОЛОГИЯ НА РАЗДЯЛАТА.


Първата седмица:
Раздялата прилича на смъртта. Ще чакате да Ви потърсят, да Ви се обадят. Един ден ще разберете, че телефонът не е развален и ще се осъзнаете.
Първите два месеца:
Безкрайни разговори с приятелите Ви, защото все още търсите някакво разумно обяснение. Моменти на тъга и отчаяние, но този изблик на меланхолия причиства душата Ви от стари чувства и Ви помага да приемете действителността.
От третия до шестия месец:
Ще изпадате в гняв по отношение на този, който е бил толкова несправедлив към Вас. Запомнете - Вие просто се изхабявате ненужно.
От 7 до 8 месец:
Вие можете да дадете разумно обяснение на случилото се.
След година или две:
Ще се чудите каква беше цялата тази врява. Ето какво трябва винаги да помните: когато свършва, свършва. Научете се да приемате края, да запазите своето отношение към себе си и да продължите. Веднъж усвоили това, ще го имате цял живот.

Тази статия ми попадна преди много години когато бях на 18. В годините няколко пъти ми се налага да я чета.
Научих едно: много боли, боли когато те разочароват, боли когато си мечтал и тези мечти не са станали реалност, боли когато си правил планове, а те на са се осъществили. Няма лек за тази болка, винаги когато си обичал и когато чувствата са били изпепеляващи остава едно малко въгленче да напомня за това което е било.
Остава разочарованието, че си обичал напразно.
Продължавам да вярвам в любовта и обичта.


18.03.2005/rozali.com