На всяка от нас се е случвало да е зарязана. Колкото и да си хубава, колкото и да си свястна, колкото и да си лоялна и виртуозка в кухнята, леглото и на работа, винаги ще се намери някой, който да те зареже!

Така, както ти си го правила, така и на теб се случва. Естествена закономерност, от която не може да избягаме. За съжаление.

Спомняш ли онзи натрапник, който не спираше да ти звъни и да те умолява, че сте един за друг? Тогава ти изглеждаше леко мръднал, а той се е чувствал точно толкова нещастен и отчаяно влюбен, колкото теб, когато Той-разбивачът на твоето сърце, те заряза.

Какъвто и да е поводът, началото е ужасно. Дори да имаш вина или да си била най-безгрешния ангел, когато Той те зареже, чувството е кошмарно – празно, безкрайно мъчително и толкова несправедливо! „Само ако се замисли каква грешка прави, та ние сме един за друг... Бих му простила, ако се разкая... Толкова го обичам, Боже, толкова много... Защо ми го причини?“ Тези мисли не ти излизат от главата и искаш да спреш света и да се изолираш сама с мъката си. Не помагат свежите разговори, забавния филм, нито усмихнатите колежки. Буцата стои на гърлото ти, а сънят не идва. Сякаш имаш зейнала дупка в сърцето, в която искаш да се сгушиш и да не излезеш... Никой не те разбира достатъчно добре. Спомените те разкъсват, а любимите приятелки сякаш не говорят на твоя език... Те страдат с теб, но за тях той е „гадняр“ и “не те заслужава“, а ти тайно вярваш, че той е това, което е бил за теб и всичко ще се подреди...

Как да продължим?

Това, което искаш е да го заливаш с трогателни, поучителни и отчаяни съобщения, които да му втълпят колко е ужасен. След това идва фазата на полу-примирението, в което просто искаш да му пожелаеш всичко най-хубаво, дано срещне друга, която да обича, че всичко е наред с теб и може да сте само приятели. Добре обаче знаеш, че докато продължаваш да търсиш контакт с него, ти все още питаеш чувства, които понякога не могат да бъдат изтръгнати.

Няма сходни случаи и затова няма универсални съвети. Не ги и търси, изливайки мъката си на хора, които слабо се вълнуват от теб. Отговорът в това как да действаш от тук нататък трябва да търсиш в начина, по който те е изоставил. Ако грешката е била твоя, надежда има, особено след убедителна доза разкаяние. Ако постепенно е загубил интерес към теб, влюбвайки се в друга, тогава е жестоко, но трудно може да го виниш, щом сърцето му иска другата. Дори да страдаш и да го умоляваш, смисълът е нулев, когато чувствата са угаснали. Не по-малка е болката, когато изневиделица те е зарязал без много обяснения и без логична причина – така е решил, така е направил... Ужасно! И жестоко! Но се случва!

Единствен и най-правилен ход е пълната изолация от него. Ако той желае да сте заедно, ще те потърси и ще направи нещо по въпроса, след като достатъчно пъти си показала желанията си. Няма нужда от непрестанно напомняне за миналото и опити да събудиш чувства, съвест или нещо друго в него. Той най-вероятно е по-наясно защо не иска да сте заедно и не иска да ти дава обяснение. Мъжете понякога вземат този род странни решения и ни спестяват истината, просто защото ги е страх да се изправят очи в очи и да ни го кажат направо.

Опитвай се да стоиш далеч от мислите и тълкуванията в стил „ако беше станало така ... , можеше да бъде еди как си..“. Приеми, че нещата са се случили по този начин, защото така е по-правилно и дори в момента да страдаш от факта, щом не може да се получи между вас, това житейският ти път към щастието. Най-грешният ход е да се заравяш в снимки, романтична музика и опити да го засечеш и срещнеш.

Веднъж повярвала, че животът може да е прекрасен и без него, това означава, че си го преодоляла. А това се постига не с чувства, а с разум, който не винаги е грешен ход в любовния живот. Напротив – логичното мислене ни помага да отсеем истинските чувства от сляпата любов, която често е безплодно увлечение. То се засилва с пъти повече, когато бъдем изоставени. Имаме чувството, че не сме доизживяли страшно много неща и това ни побърква. Дори да не сте имали хармонична връзка, раздялата сякаш усилва чувствата ти и имаш чувството, че губиш най-скъпото си същество. Психолозите са единодушни, че бидейки изоставени, ние изживяваме много по-тежко раздялата и подсъзнателно засилваме привързаността си към въпросния човек.

Да се върнем на разума, който най-много помага в тези ситуации. Най-просто си отговори на следния въпрос – този, с който искаш да изживееш живота си, би ли постъпил така жестоко с теб? Би ли те зарязал безцеремонно, знаейки, че го обичаш безрезервно и истински. Искаш ли до себе си човек, който може във всеки момент да реши, че иска да е без теб и така се чувства добре? Залъгваш се, че имаш вина – дори да имаш, ако той те обича толкова силно, не би издържал без теб и пак би искал да сте заедно. Каквито и нюанси да имат отношенията ви, истината е, че щом един мъж те е зарязал и те е наранил силно, той няма място в мислите ти, още по-малко в живота ти.

Бъди твърда, имай достойнство и сама осъзнай, че щом може да дадеш повече от него в любовта, значи заслужаваш повече и то в лицето на друг. Звучи някак банално – да, защото баналните неща са правилни! Като допълнителна терапия, задължително бъди в компанията на любимите си приятели и разнообразявай живота си. Кратките флиртове няма да го заместят, но ще те отдалечат от мисълта за него и вечното очакване от типа „Кога ли ще ме потърси?“ Това може никога да не се случи, а дори да стане, трябва да имаш готов отговор: „Късно е!“ Най- важната стъпка е сама да осъзнаеш, че той е бил загубено време и че не той е Човекът, макар в момента да ти струва, че е последният мъж на земята.

Разделите, още повече след като сме изоставени, са трудни и мъчителни. Това обаче не означава, че са фатални и непреодолими. Напротив – незаменими хора няма. Дори да има, те не ни зарязват, оставяйки след себе си празнота и болка. Най-хубавото, когато се затвори една врата, е, че се отваря друга. За да я отвориш обаче, бъди сигурна, че си залостила хубаво предната. Смисъл от пътя назад няма – по него човек не вижда нищо ново и той почти винаги завършва със същата развръзка.

Страданието в любовта трябва да е умерено. Забрави за патетичните слова, че „любовта е страдание“. Те са демоде! Животът е твърде кратък да си губим времето с хора, които ни довеждат до повече сълзи, отколкото усмивки. В любовта трябва да търсим човек, който ни прави щастливи и доволни от живота, благодарни, че сме го срещнали и че ни дарява с толкова любов. Всеки друг е просто изпитание към истинската ни половинка. И затова в раздялата с неподходящия има нещо хубаво... Когато човек губи, не знае какво печели... Разбира след време!

11.08.2008/Деси Великова