Коментари за: Ревността

« Към статията · Добави коментар

От F_ENKATA


Публикувано на 03.10.2007 14:30:18
Отговори на | Добави коментар

Според мен ревнастта е нещо съвсем нормално ако обичаш истински, но превърне ли се тя в болезнена, тогава нещата се усложняват. Ревността се поражда от липса на доверие. Без нея не може, но и с нея не може. Идеалната среда е по-средата! Обичайте се!

От Karma (Гост)


Публикувано на 11.07.2006 15:18:59
Отговори на Karma | Добави коментар

За Викито. Вики много се радвам за теб, надявам се, след като си изневерила на мъжа си да си си отишла от него, защото 12 години са наистина много време с болка и мъка. Желая ти щастие и нека откриеш отново любовта.

От Sladka (Гост)


Публикувано на 17.11.2005 22:34:49
Отговори на Sladka | Добави коментар

Az sam na 17 godini ive4e hodq s edno mom4e 1 god no neznam manogo go revnuvam makar 4e znam 4e nqma da mi izneveri i ne go e pravil az sam mu parvata priqtelka i toi kazva4e mnogo me obi4a no tazi revnost napravo 6te me ubie men a moje bi i nego v posledno vreme si vtalpqvam kakvi li ne raboti napravo absurdni ...I daje predi den dva toi mi kaza 4e imal 4uvstvoto 4e me izpolzva i az go pitah za6to si misli6 i toi mi vika mi za6toto dva dena ti me zadovolqva6 a az teb ne i 4e sam mu bila dala pari za da idi na kafe sas sao4inicite si toi e na 18 i u4im v edno u4ili6te i se vijdame po4ti vsqko mejdu4asie sled tova sme v tqh i po nqkoi pat kato sedne pred kompytara si imam 4uvstvoto 4e ne mi obra6ta nikakvo vnimanie i ot tam zapo4vam da si mislq gluposti pak..Do sega nikoga ne sam go hva6tala da me laje ili da mi izneverqva no pak tazi revnost ...Molq ako mojete mi daite savet kakvo moga da napravq ........

От Vikito (Гост)


Публикувано на 27.10.2005 15:37:34
Отговори на Vikito | Добави коментар

Теа мила моят мьж е точно такьв с чувство за собственост а не любов.Той ме задушава и ограничава от приятели и близки. Страшно е а годините си минават в седене в кухнята. Той буквално ме е смачкал. Аз нямам собствен живот...

От Vikito (Гост)


Публикувано на 27.10.2005 15:26:18
Отговори на Vikito | Добави коментар

От 12г. сам с мьж който ме ревнува до болка без да сам му дала повод.Той ме задушава.Но миналия месец му изневерих и се почувствах прекрасно а не виновна незнам как да продалжавам да живея. Да го напусна ли или да продалжа да тьрпя да ме сасипва от ревност.Страх ме е

От ? (Гост)


Публикувано на 23.06.2005
Отговори на ? | Добави коментар

Do Tea-Недей така да съдиш другите!Никoй не е съвършен,нали?

От Теа (Гост)


Публикувано на 11.04.2005
Отговори на Теа | Добави коментар

Искам да си включа и да ви кажа:
На тези които пишете, че ревността е нормално нещо - да, нарича се нормално нещо , когато е ревност породена от изневери, нетактично държание - флиртове и свалки пред собствения ти партньор (има и такива хора) и т.н. Тук ревността е предизвикана и оправдана, и просто потърпевшия партньор трябва да реши - може ли, трябва ли да търпи това или ще вземе мерки да приключи затормозяващата си връзка.
Когато говорим обаче за прекалената, ненормалната ревност - позволете ми да ви кажа мнение от личен опит - това е наистина БОЛЕСТ . Такива хора, които имат наглостта да казват - "Аз съм си такъв/такава/" "Аз съм огън жена" (цитирам някоя си Диди) са абсолютно себични, нагли, егоистични хора, които все едно ви казват - ти си длъжен да се съобразяваш с мен - аз съм ревнива. Това обикновено са емоционални вампири и ми е трудно да повярвам, че само в ревността се проявява тяхната мания за величие, съчетана с комплекс за малоценност, тяхното чувство за собственост върху партньора, тяхната задушаваща и най-вече Условна "обич". Познавам и смачкани от ревността на партньора си хора- съобразяващи се във всяко едно отношение - какво обличат, с кого разговарят, кога се прибират в къщи, дори каква работа да изберат.... и след години дори самите те не могат да се усетят колко са променени...

От ИВА (Гост)


Публикувано на 11.04.2005
Отговори на ИВА | Добави коментар

До страничен наблюдател- Какво според тебе са малки тайни-това да имаш връзка и да си я пазиш ,без да знае другия или нещо друго.Поздрави!

От Didie (Гост)


Публикувано на 11.04.2005
Отговори на Didie | Добави коментар

ревноста е б@г в системата , болно чуство и нищо повече . Според мен няма значение каква е причината за нейната поява , тя по еднакъв начин разяжда крехката емостионално - чуствена душевност . Ревноста е проява на слабост , неустойчивост и тотална липса на вяра преди всичко във себе си .

От Seagul (Гост)


Публикувано на 08.04.2005
Отговори на Seagul | Добави коментар

Когато видях първите редове, придобих по-други очаквания за статията, но и това не е лошо - поне идеята за четковия масаж ми хареса и след като приключа проекта, по който работя, ще го пробвам за спихване на напрежението :)
Що се касае до ревността, смятам, че в умерени дози тя е нещо съвсем нормално за хората. Тя е просто още едно чувство в богатата палитра чувства, които изпъстрят душите ни. Да се говори за лекуване от нея е като да се говори за лекуване от обичта, например, и ми се струва нередно съвсем да я няма.
Друг е случаят, когато ревността се превърне в маниакално състояние, в нещо като параноя. Тогава единственото спасение е да се бяга...

«Най-нови « 1 2 3 4 5 » Най-стари»

Коментари за: Ревността - Резултати 11 - 20 от 65