Мили, Понякога сме си толкова близки, колкото изобщо могат да бъдат двама души.
Само в леглото приказваме на различни езици. Някак си ми е трудно да говоря открито за секс.

Ти пък задаваш делови въпроси:
„Къде предпочиташ, тук или там? Така или иначе? Къде първо?" Онемявам - и се изчервявам.
Повярвай, аз обичам въпросите ти.
Дядо ми, пък даже и баща ми сигурно никога не са питали жените си. Вие понаучихте нещо и удвоихте удоволствието си, като изведнъж се концентрирахте с вещина и упорство върху нас, жените.
Ти не си единственият, който постоянно препуска към 17-те оргазма, на които уж съм била способна и които ти с удоволствие би произвеждал нощ след нощ.

Аз не искам да имам 17 оргазма. Може да не ми вярваш, но понякога не искам нито един. Това няма нищо общо с теб.
Просто съм уморена... Бих побъбрила малко с теб в тъмното. Когато си шепнем в леглото, те чувствам по-близък, защото при този лов на оргазми аз не мисля за нищо друго, освен за себе си.

Няма да ми е лесно, но ще се опитам да ти обясня моите чувства и мисли за секса.

Дразни ме, че и ти като всички сексуални експерти вечно си пъхаш носа в сексуалните ми тайни.
Моята сексуалност е загадъчна. Аз самата не я разбирам. Не мога да я определя.

Твоят апетит за секс е постоянен. Моят е променлив. Той е дълбоко свързан с щастието и грижите, със страха и доволството - един израз на най-интимната част от мен.
Държа на правото си да се изчервявам и да не казвам нищо. Ти трябва да цениш моето стеснение.
Неясни намеци, колебание, неизвестност - не са ли възбуждащи

Често изпитвам нежност, умиление, може би и малко тъга за това, че все пак сме толкова различни: ти се излюпваш гол от банята и вървиш гордо-гордо наоколо с надеждата, че видът на гениталиите ти ще накара кръвта ми да забушува.
Видът на един пенис обаче не ме възбужда и възхищението ми е доста пресилено.
Помислих си същото и при гледката на първия екземпляр - пенисът не е хубав! Той наистина е много важен за своя притежател. Забавен и миличък е в своето движение нагоре-надолу. В него наистина не можеш да се влюбиш. Помисли само за имената, които му дават неговите притежатели: бургия, боздуган, бутало. Всяко едно набляга на простата му употреба, която, в края на краищата, съставлява и същността му.
А как се възхвалява тази бургия, боздуган, бутало! Колко силен символ е той!
Изглежда, че всичко дълго, голямо, стърчащо или могъщо може да го символизира. Все пак до голяма степен твоята, а също и моята сексуалност зависят от устойчивостта на твоя пенис. Той е провъзгласен за наш водач.
Вземи например твоя провисляк, който те вбеси преди известно време.
Не ти се беше случвало никога преди това. Може би беше виновен стресът или алкохолът.
Ти обаче страдаше, че си „отказал", че не си „пълноценен мъж". Не изпитах разочарование или презрение - за мен ти беше истински мъж, както и преди.
Докато се опитвах да те утеша, обяснявайки колко маловажно е случилото се (на което ти естествено не повярва), аз мислех, че в това събитие има нещо мило, нещо помирително. То ни сближи. Ние имаме толкова възможности да си доставяме удоволствие и без твоята ерекция. Може да се оставим на нашата изобретателност и чувственост

Защо постоянно трябва да се прекланяме пред този еректирал, готов за борба орган? ! Честно казано, понякога твоята ерекция ме уморява. Тя ме довършва. Въпреки че това е част от очарованието му.
Аз го обичам! Понякога съм наистина луда по него. Но знаеш ли, любими, той наистина трябва да разбере къде му е мястото. За съжаление той няма разум и се държи като разглезено дете. Трябва от време на време да му казваме „не"...
Подозирам, че така, както стоят нещата, ние сме командвани от един малък диктатор. Но може би тук няма да се съгласиш.

Искам отново да се върна на темата за моя оргазъм.
Не ме е грижа дали ще свършвам веднъж на три седмици, или три пъти седмично. Не бих желала да свързваш самочувствието си с моя оргазъм. Истината е, че когато летим към големия миг, понякога чувствам, че го правя повече за твое, отколкото за мое удоволствие. За да ти покажа, че можеш да ме покориш.
Защото любовният акт все още има нещо общо със завладяването; с рицаря и с девицата. Полът разпределя ролите. Аз не мога да завладявам. Аз мога само да прелъстявам.
Понякога в шемета на любовта изведнъж не мога повече. Не ме смущава, че не съм получила оргазъм - знам, че ще има други.
Но веднага усещам опълчващата се решителност: „Все пак ще я докарам дотам. Да не си въобразява, че може да ми устои!" Естествено, ти никога не би казал нещо подобно! Ти ме обичаш и това те стимулира да ме накараш да изпитам влудяващо удоволствие. Твоят оргазъм е атомна реакция - веднъж активирана, тя не може да бъде задържана. За теб възбуда без връхна точка е равнозначна на изтезание.
Но моите оргазми са като снежинки - всички са различни. Понякога просто слизам надолу като безмоторен самолет, без да съм била на небето.
Напрежението просто е отслабнало, но аз продължавам да се наслаждавам.
Ядосвам се, че не искаш да ме разбереш и все продължаваш да питаш: “Какао да направя?”. Честният ми отговор: Побързай и ни остави най-после да спим!" е толкова далеч от възприетите сексуални представи, че аз предпочитам да мълча.
Понякога ти даже наистина се обиждаш. Не знаеш ли, че в най-значителните мигове от живота - раждане, смърт, оргазми - сме съвсем сами?

Мога ли да те натоваря още?
Например с темата клитор! Казват, че той бил една малка версия на пениса. Когато е възбуден, той също се надига.
Знам колко много ти харесва тази мисъл. Смяташ, че аз съм твое по-малко творение. Това те ласкае. Моят клитор е мястото, за което се хващаш в краен случай, следвайки съветите на експертите, които категорично твърдят, че той е най-надеждният производител на оргазми.
Когато чувстваш, че се отказвам, ти го атакуваш, а това, любими мой, ме довършва.
Ще се опитам да ти обясня защо.

Твоят член е като голяма дръжка на врата -направен за хващане.
Той е напълно видим, жив, явно реагиращ на докосвания.
Моят клитор е едно дребно, почти невидимо нещо, скрито сред странните хълмчета от плът - една трудно откриваема чувствена перла. Тя е превъплътената тайна. Понякога, когато най-малко искам, той дразни, щипе, гъделичка - дърпа ме към тъмни места. Разумът изключва. Няма да ти разказвам къде навсякъде съм го следвала, към какви постъпки ме е изкушавал.
Да, той е такъв диктатор както твоят пенис, само се държи малко по-добре. Когато го ухажват, той се надига, пари и гори нагорещен до червено, копнее да бъде натискан, хапан, тласкан, за да ме понесе към звездите. Друг път нищо не може да го накара да се възпламени. Той се изплъзва от опипващите ти ръце, скрива се, свива се, разпраща упорити, бодящи болки. Той остава студен даже от ориенталски балсами и еротична музика.
Вратата към него е затворена. Защо? Не знам. Отговорът е скрит в мен. Остави го на мира.

Установих, че не мога като теб да се наслаждавам на това тласкане навън-навътре, което ти така обичаш. Едно от най-хубавите неща, които правим, е нашето упражнение от камасутра... Лежим свити един в друг, съвсем плътно сгушени, докато можем. Телата ни се стопяват в едно. Не говорим, дишаме съвсем леко, само фантазията ни се движи. Тогава малката перла се разтяга бавно. Расте и пари, търсейки изхода от плюшеното си легло. Лежа и дъхът ми почти спира. Това спокойствие, тази тишина - няма проучващо опипване, дишане, тласкане - съвършената еротика. Колкото по-дълго оставаме кротки, толкова по-голямо е напрежението, което прераства в нетърпимост. Един от нас, обикновено ти, прави леко, нежно като дъх движение... и ние свършваме божествено. Сигурна съм, че обичам това повече от теб, понеже е така леко. Много добре чувствам колко ти е трудно да останеш пасивен. Ти се наслаждаваш на резултата - едновременния оргазъм. Но това за теб е прекалено лесно - преди да избухнеш, ти искаш да се бориш на всяка цена.

Има и нещо друго, което трябва да ти кажа. Когато главата ти лежи между моите крака (наслаждавам се напълно, понеже е тясно свързано с любовта), моята често се намира между твоите. Просто ми е неприятно, когато еректиралият ти пенис е пъхнат в гърлото ми. Знам, много жени не възприемат това така, но мен това нещо ме задушава.
Толкова малко от него влиза в устата ми, че често се питам как моите усилия изобщо могат да ти доставят удоволствие. Прави ми удоволствие да го галя с език, когато е мек като морско животинче. Но след това...
Трябва да ти призная още нещо, любими. Това, което излиза от него, по никакъв начин не бих нарекла наслада за мен. То има остър и солен вкус. Веднъж го преглътнах от любезност. След този случай винаги изплювам семето и щом е възможно се промъквам в банята към разтворите за гаргара. Не приемай това лично. Ти също не би глътнал това нещо. Но повечето мъже интерпретират отказа като отхвърляне на тяхната личност!
Някои жени може би намират това за еротично – аз не.
Представи си, че вместо поздрав пропълзявам нагоре по краката ти, отчаяно дърпайки ципа на панталона ти...

Може би е по-добре да не отговаряш сега. Съмнявам се, че въпреки всички въпроси и отговори ще се разберем някога напълно.
И знаеш ли, не смятам, че това е най-лошото.
Дай най-после да престанем със стремежа си да се харесаме на другия в леглото на всяка цена.
Ние просто прекалено много сме слушали, прекалено много сме чели и даже прекалено много сме мислили.
Нека да престанем да мислим, любими, просто да го правим!

26.11.2003/ по сп. „Космополитен"