Някога Платон е написал в диалога „ Пир“ как в началото хората били мъжко-женски същества. Боговете обаче ги разделили на две, оставяйки половинките да се лутат и така се появила любовта.


С акта на разполовяване, обаче, човекът бил обречен не само безспир да се оглежда, за да намери себе си, но му била предоставена и свободата да избира в каква половинка да се припознае. И днес ние сме все по-склонни да допуснем тази „друга“ половинка от същия пол.

Темата за бисексуалността придобива все повече гласност в съвременния начин на живот и мислене. За някои това все още стои в графата „теми-табу“. При споменаването на еднополова връзка или дори само на еднократен сексуален контакт, консервативните погнусено ще извърнат глава, ще откажат да коментират, заклеймявайки този вид ориентация като глупост, а хората, принадлежащи към категорията „бисексуални“- като обратни, което само по себе си в техните очи е достатъчно голяма обида. В интерес на истината нито да си обратен (хомосексуален), нито да си бисексуален е толкова порочно, въпреки масовата критика. Защото бисексуалността не е страшна, не е опасна, нито е заразна. Освен това през по-голяма част от времето тя си остава само психическа . Като за начало, за да разграничим двете категоризации, нека дефинираме какво точно се крие зад феномена „бисексуалност“. Това е вид сексуална ориентация, характеризираща се с чувства на любов и/или сексуално влечение към представители и на двата пола, за разлика от хетеросексуалността- влечение към противоположния пол, и хомосексуалността- влечение към същия пол.

Докато на едната страна на везните стои консервативният начин на възприятие, то на другата е едно по-разкрепостено мислене. Комерсиализирането на бисексуалността я направи толкова популярна, че мнозина започват да изповядват този вид ориентация единствено в стремежа си да са подвластни на модните течения, и тъй като сексът м/у еднополови индивиди е особено тиражиран напоследък, много хора започват да го практикуват и без свян се самоопределят като бисексуални. Азис например превърна жонглирането със сексуалната си идентификация в индустрия и слава.

И в двата случая представата за този вид ориентация е силно изопачена. Ако трябва да се допитаме до психоанализата, бисексуалността е плод на сложен психически механизъм, а не на генетична предопределеност. Това е изцяло психологически феномен, който обикновено се проявява в половото съзряване на всеки индивид и често е обвързан с взаимоотношенията и изживяванията му през детството. Така, че масовата поява на новоизлюпените бисексуални си е чисто търсене на поле за изява и демонстрация с цел привличане на всеобщото внимание.

Ако направим крачка назад в историята, от друга страна, може да се натъкнем на безброй доказателства, че бисексуалността далеч не е модна тенденция от наши дни, а се е зародила още далеч в древността. Хората от почти всички общества, култури и епохи са показвали различни степени на бисексуалност.
В Древна Гърция, например, женените мъже поддържали и еднополови връзки с юноши. Наред със съпругите си, еднополови любовници са имали Александър Велики, римските императори, индийските раджи, японските шогуни, турските султани, персийските шахове, китайските императори и будистки свещеници. Обичайното в древна Спарта било поддържането на връзки с момчета от страна на възрастни мъже.

Според учения Алфред Кинси болшинството от хората имат бисексуална природа, макар да не я осъзнават, но тя е склонна да се отключи в подходящите условия и при съответни обстоятелства. Тази теория за общото бисексуално предразположение на висшите живи същества е противоречива. Въпрос на индивидуално усещане е дали ние чувстваме в себе си склонността да бъдем привлечени от същия пол.

Бисексуалността се слави с широка популярност в наши дни. Погрешното и тълкуване в търсене на атрактивност е довело до нейното изопачаване. Вярно е, че „ бисексуалността неминуемо удвоява шансовете ни за среща в събота вечер“, както твърди Родни Дангърфийлд, но означава ли това , че насилствено трябва да променяме действителните си сексуални ориентири в този съвременен свят, в който границата между женското и мъжкото начало и без друго е силно размита, а напоследък се прекрачва дори и оперативно?

01.08.2007/Радостина Пеева