Коментари за: За жените, които не знаят какво искат...

« Към статията · Добави коментар

От Коцето (Гост)
До *usmivka* ( виж )

Публикувано на 02.10.2008 22:40:23
Отговори на Коцето | Добави коментар

02.10.2008 20:56:14

Еми явно ти се буташ при некакви путки,дето ги е страх и името да си кажат."Агнето не отива при вълка,вълка отива при агнето".Намери си истински мъж

От *usmivka*
До Коцето ( виж )

Публикувано на 02.10.2008 20:56:14
Отговори на | Добави коментар

02.10.2008 20:29:36

Ха ха, голяма смешка. Вярно, че един мъж винаги знае какво иска, но почти никога не си го признава в началото на връзката, защото ако на една жена й се каже- виж какво, искам само да се ч...ме, без нещо сериозно, обикновено нищо няма да получи. Затова все лъжете и мажете, само за да стигнете до секса, после пък ние циврим по женските форуми и така. Въпреки, че аз винаги предпочитам да съм наясно с нещата още от самото начало, за да знам какво да очаквам и какво не и сама да взема решение това, което ми се предлага дали ме задоволява в момента.

От Коцето (Гост)


Публикувано на 02.10.2008 20:29:36
Отговори на Коцето | Добави коментар

Грешка.Мъжа винаги знае какво изка.В началото на връзката ще каже изкали обвързване или само секс,като влезне в магазин още от вратата знае какво ще си купи.Не се опитвайте да ни лепите собственните си недостатъци за да се оправдаете.

От Erring (Гост)
До Въпрос от един мъж ( виж )

Публикувано на 25.07.2008 15:19:58
Отговори на Erring | Добави коментар

21.07.2008 22:15:38

Здравейте отново. Тъй като никой не ми отговори, реших да разкажа изходът от историята, за да не реши някой да пише все пак. Вече всичко се изясни. Последните няколко дни се случи странна метаморфоза при нас. Както бях написал в дългия разказ, тя ми каза, че има друг, а мен въобще не ме е заболяло. И това много ме озадачи. Дълго време се рових в себе си, разговарях и с нея и установих, че всъщност наистина връзката ни се е изчерпала и то за двама ни. Аз просто се самозалъгвах и не исках да го повярвам. Не исках да осъзная, че вече няма любов преди всичко от моя страна. Потискал съм го и съм си самовнушавал, че я обичам от преданост към миналото ни. чувствах се длъжен да се боря за нея, въпреки че всъщност не съм го искал. Обяснение затова са и многото мои изневери през последната година и половина. Казах и за тях, нея също не я заболя. Странно но и двмата се почувствахме много добре, стана ни леко на душите. Ние сме си най-близки и се чувстваме повече от приятели, но не и двойка. Обсъдихме всичките си проблеми, онези неща, които сме си премълчали и ни стана хубаво. Сега и двамата имаме други хора до себе си и чрез нашите разговори помежду ни се опитваме да се предпазим от същите грешки в новите си връзки. Невероятно е, но съм много щастлив. Ценя я много, винаги ще сме близки и най-важното...разбрахме себе си и другия. :) Щастлив съм и дишам свободно.

От Въпрос от един мъж (Гост)


Публикувано на 21.07.2008 22:15:38
Отговори на Въпрос от един мъж | Добави коментар

Здравейте дами. Искам да ви разкажа моята история с една жена, която не знае какво иска или е по скоро перфектното превъплъщение на зодия Везни. Естествено ще изложа моята гледна точка за случващото се и бих искал да ви помоля за коментар или съвет. И моля по еманципираните дами да не ме убиват с камъни...Ще се опитам да бъда кратък, но изчерпателен.
Тя и аз съученици от гимназията. харесваме се, но се разминаваме, защото аз в решителния момент отивам при друга, подмамен от секс.(все пак бях на 18) Година и половина по-късно, вече студенти в друга страна, пътищата ни се събират по немислим начин. Обстоятелствата са толкова жестоки, че ни събира да живеем заедно. След 3 месеца мъчително, невероятно изнервено подържане на уж приятелски взаимоотношения, аз давам воля на чувствата си. Тя след месец колебания го прави също. През това време се редуват приливи и отливи с елементи на секс. Следва 6 годишна връзка. И там започва интересната част на разказа, според мен. както се досещате,в началото се разбираме и сме много влюбени. Аз се бях въоръжил с безценно оръжие, един принцип, който действа безусловно...издигни в култ най-големия комплекс на жената до себе си. Тя е по закръглена, но дупето въпреки че някои го намират за голямо, на мен ми харесва. Аз издигнах в култ това дупе, а тя бе наистина комплексирана и все още е. От гонещ, се превърнах в гонен. Тя ме обичаше повече отколкото аз. А аз я обичах безумно много. От 4-тия месец на нашата връзка започна да ми подсказва, че аз съм ТОЙ. Аз обаче се съмнявах дали тя е ТЯ, именно заради лабилността и. Тя се колебае за най-елементарни, ежедневни неща. Пита неща, за които е сигурна и въпреки това, чака моето потвърждение. Или накратко, тя винаги е несигурна в себе си. Все едно водиш кученце за каишка. Обикновено при нейните несигурности, ако не съм аз, то майка й влиза в играта също. И помнете не става дума само за важни решения, а за ежедневни неща. Вкъщи аз се чувствах като в биг брадър. По 5, 6 пъти на ден майка й звъни и всяка вечер и се обажда да и напомни да си вземе противозачатъчното. И аз съм свидетел на това, а като ме няма не ми се висли какво се е обсъждало и какв съвети са били давани. Говорили сме за това не веднъж, но майка й беше винаги или на скайпа , или на телефона. Даже по време на секс се е случвало да става и да и отговаря. Друго мое притеснение беше, че при всяко едно наше по сериозно скарване, тя решаваше че не я обичам и че едва ли не искам да я зарежа. Което никога не ми е и минавало през ума. И не на последно място, сексът ни беше скучен и еднотипен поради нейната свенливост. Дотук ще кажете, само негативи изреждам, защо съм бил с нея ли? Да това бяха отрицателните й страни, но тя е най-добрата душа, истинска по детски чиста и невинна, емоционална душица, която някога съм срещал. Няма по добър и състрадателен човек от нея. И както тя неведнъж ми е казвала, единствен аз съм открил нейната същност и наистина това е така и я обичах много, въпреки всички изброени неща. Но това бяха неща, които са ме възпирали да и се разкрия напълно, защото се съмнявах в нейната способност да бъде до мен в трудни моменти. Тя е човек, който има нужда от подкрепа в трудна ситуация. А ако аз един ден падна, не бях никога сигурен дали тя ще издържи, за да ми помогне да стана.
След 4 години връзка реших да замина за Америка за половин година, защото вярвах, че този опит ще ми помогне за по добро развитие. Говорехме и тя ме разбра, но каза че не знае как ще издържи без мен толкова много време...6 месеца. Тя много страда, но ние почти всеки ден се чувахме по скайп.Изчака ме. За мен това беше добър знак, като се върнах като че ли всичко беше наред. Оттогава минаха още 2 години, ние сме си говорили за бъдещето заедно, но не конкретно. Връзката ни беше вече по зряла, вече влязла в коловоз и се разбирахме. Вярно, не можехме да си позволим да ходим на екскурзии(за което тя винаги се е оплаквала) или защото единия, или другия няма време, или защото няма пари. Бяхме студенти от различни специалности все пак. Изнервяли сме се, карали сме се, но винаги сме заспивали прегърнати. Погълнати от стреса последнта година от следването и на двама ни, започнахме да си обръщаме по малко внимание. И беше двустранно, но нито за миг не съм спирал да я обичам, тя също. Имаше едно голямо скарване, тя излезе и не се прибра цяла нощ, като ми каза че отива на бар в признак на яд, а тя отишла у брат си и ме чакала да я потърся. Аз обаче не разбрах и реших, че наистина е отишла. Побърках се, не от ревност, никога не съм я спирал, а от яд, че го е направила. В пристъп на афект реших да си стягам багажа и тръгнах да си рзлепвам обяви, че си търся стая. В този момент тя си идва и ми звъни по телефона. Аз бях много ядосан и й казах, че вижда какво правя. Тя избяга отвкъщи и не се опита да ме спре. само ми пусна смс че е била при брат си и че се надявала да я потърся. Аз се успокоих след няколко минути и се върнах. Бавно, но се сдобрихме. Признавам грешката си тук...после всичко бе постарому. Пак говорехме за бъдещето след като звършим. Тя си сменяше мненията постоянно. Ту искаше да се върне в България, ту искаше да останем където сме. Аз за себе си имах амбицията да замина за Англия и тя беше готова да дойде с мен, защото нейното професионално развитие също би спечелило от това. После се отказа обаче. Реши под влияние на майка й, че нямало къде да ходи в трета страна. Но въпреки всичко , въпреки че не си обръщахме толкова внимание един друг, поради собствените ни проблеми, пак заспивахме прегърнати и спокойни ,че сме двамата. Аз завърших и на нея и предстоеше след 3 месеца същото. И се уплаших, че е настъпил момента, в който трябва да решим какво ще правим. говрихме и и обясних моите мотиви за Англия, а те бяха, че искам да направя всичко възможно един ден да бъда достатъчно добър, за да мога да бъда мотора на едно бъдещо семейство. чувствам че трябва да го направя, за да не съжалявам един ден, че съм пропуснал възможността, която имам. Тя ме разбираше и отново ми каза че не знаела как ще издържи тази 1г., но ме обичала и не искала никой друг. Аз я успокоявах, че пак ще се съберем и че физическата раздяла не слага край на връзката ни и че аз я обичам и че на 2 3 месеца ще се виждаме и ще прехвърлим тази 1 година. Бях искрен и бях решил, че ако издържим и това, вече ще можем спокойоно да създадем семейство. Аз щях да съм с несравним профил и щях да намеря хубава работа и можех да бъда наистина глава на семейството. Тя щеше да ми е доказала, че издържаме на трудност..защото нали и "в радост и тъга" е клетвата. Тя обаче с течение на годините, все по често ми беше казвала, че съм щал да я зарежа за по-млада. Колкото и да я убеждавах в противното, тя все не бе сигурна...Аз не съм мислил да я зарязвам нито за миг, но просто никога не и казах в прав текст, че ще се оженим, поради причините описани в началото.
Аз заминах за България да се готвя за приемни изпитил тя остана да си довърши следването. чувахме се редовно, тя си дойде в БГ да си направи част от дипломната работа и понеже сме от един град се виждахме почти всеки ден и все още всичко беше наред. След като си замина пак си говрехме и тя спомена отново нещо за деца под шеговита форма, аз отговорих на шегата, но не отрекох. И след около 10 дни майка й отиде нагости при нея. Ден след като майка й си тръгна обратно, тя реши след 6,5 години да ми напише в скайп, че искала да се разделим,че не можела връзка от разстояние да води. Аз и обясних отново закакво става дум и зашо го правя, че е в името на една по висша цел, да бъда с възможно най-добри предпоставки за добра реализация, което да направи от мен добър, сигурен баща и съпруг. от дума на дума се скарахме. Аз отново изпаднах в афект, както в ситуацията, описана по горе, когато бях взел да си събирам багажа, и й написах всичките тези неща, които тук, но в малко по ядосана и обидена форма. Като се поуспокоих малко й се обадих и я успокоих. Защото на нея и предстоеше защита на дипломната работа. Сдобрихме се и се разбрахме, че сме изнервени и че нищо не решаваме, ами ще си поговрим наживо като се видим след 2 седмици. Отново си говрехме нормално по скайп, но тя бе някак по дръпната. Ту беше такава, каквато я познавах, ту беше друга. Аз веднага заподозрях,че има друг, а тя отрече и пак каза че ме обича, но всяко ме заминаване било мъчение и затова била казала, че искала да се разделим. Приех го и и казах, нека да се видим и да си поговорим и да преосмислим плановете си. Този ден беше вчера и тя ми каза, че в деня на нашето скарване по скайп, когато ми каза за 1ви път, че иска да се разделим временно, тогава е преспала с друг. била се хванала като удавник за сламка, защото имала нужда от някой. И не искала да се разколебава пак, за нея било по добре да сме разделени и че не знаела какво иска и че другия не го обичала и че още имала чувства към мен, но не знаела сама какво иска. дали да тръгвала след него, дали след мен, дали сама да продължавала. Настроенията й се менят. ту отново е тя и се прегръщаме, ту е студена. Ту усещам в нея желание да я целуна, но когато го правя се дърпа в последния момент. Била объркана защо го е направила и се чувствала омърсена и не можела да легне с мен или да ме целуне. В следващият момент казва, че другият й е в мислите...една постоянна смяна на емоциите и мненията,типично за нея. нека вметна и още един факт, който тя ми каза. беше разстроена много от защитата си и тя ми каза, че се обадила не на майка си, не на другия, а на мен, защото аз най-добре съм щял да я разбера.
след този дълъг роман, ако сте го дочели и не ви е доскучал, какво мислите? Дали тя е с него, за да ме забрави, дали наистина иска ново начало. Поставете се на нейно място и ми кажете като жени, ще съм ви благодарен. Аз самият съм грешал спрямо нея, не съм бил безгрешен, но сме имали общо взето хармонична връзка. Искам да чуя мнение, защото след тази нейна постъпка, вече не знам какво чувствам към нея. Искам да разбера нея и себе си. Дали има смисъл и шанс за нас, дали няма да напрвя грешка, ако се откажа, защото съм напрага да го сторя.

От Viki (Гост)


Публикувано на 25.10.2007 16:27:21
Отговори на Viki | Добави коментар

На мнение съм, че човек трябва да търси, докато намери най-доброто. Не се задоволявайте с някой или връзка, която смятате, че не е за вас. Имайте достойнство. Който приема по-малко, от това което заслужава прави лоша услуга на себе си. Никой не го е грижа после за твоя собствен живот и за последиците от неправилно взетите решения. Внимавайте, когато правите нещо, слушайте, мислете. Бъдете разумни.Никога не се задоволявайте, ама никога с нещо по-малко.

От Iveta33 (Гост)
До Viktory ( виж )

Публикувано на 12.10.2007 16:53:46
Отговори на Iveta33 | Добави коментар

07.10.2007 18:05:49

Здравей , разказа ти за твоята приятелка наистина е точно като моята история. незнам , аз постоянно се обърквам в собствените си чувства и емоции. човекът с който съм не ме е разочаровал никога и аз все се убеждавам че страстта е до време , после остава разбирателството , уважението и останалите грижи. поне ми се иска да вярвам в това . аз мисла че не си струва да загуба такъв човек само заради една тръпка . от опита ми досега тази тръпка винаги е изчезвала и после идва едно неразбирателство , докато сега има смисъл да се боря срещу недостатъците си . много ти благодаря за разказа и съвета .

От Viktory (Гост)


Публикувано на 07.10.2007 18:05:49
Отговори на Viktory | Добави коментар

Има правописна грешка в предпоследното изрочение, която е и смислова в предния коментар, затова го повтарям.

Ивета, много ми приличаш на моята най-добра приятелка. Тя имаше връзка с едно момче 7 години, през това време непрекъснато твърдеше, че го обича, но и непрекъснато се впускаше в разни авантюрки, някои от които, също я караха да страда след приключването им. След изминалите 7 години сключиха брак и след още 1 се разделиха и разведоха. Тя просто си е мислела, че го обича и винаги е казвала той е много добър - идеалния съпруг, но това перманентно търсене (въпреки, че тя доскоро не гледаше така на тези си забежки) и ненамиране на нещо по-добро я заблуди, че го обича. С развода разбира се, му разби сърцето и по мое мнение той много страда, но разбира се не бих казала, че той е бил жертвата – за разделите и разводите има двама виновни, никога трима – третите са резултат. Сега е с човек, за когото живота си би дала и дори не си и помисля, че има други мъже, които ходят по земята...
Замисли се - тези твои авантюрки, дали не са знак, че все пак не си доволна и щастлива, а просто си все още търсеща, защото може да се окаже, че съжаляваш за избора си... Може би нещо ти липсва и затова си устройваш малки бягства от реалността, а може би и твоят човек не е толкова идеален или поне не е „идеалният” за теб. Дори може би пред хората непрекъснато го възхваляваш, а това при една евентуална раздяла би било само в твой ущърб, защото никой няма да знае дефектите му (аз поне не вярвам в ничия перфектност) и за всички виновната ще си ти. Пак ще се повторя – „третите” или „забежките” са резултат, те са продукт на някаква неудовлетвореност, на липса на правилна комуникация (каквато и да било), на липсата на щастие (която може и де не е осъзната).
Желая ти успех в търсенето на самата себе си и в любовта!

От Viktory (Гост)
До Iveta33 ( виж )

Публикувано на 07.10.2007 18:01:42
Отговори на Viktory | Добави коментар

05.09.2007 09:33:51

Мила Ивета, много ми приличаш на моята най-добра приятелка. Тя имаше връзка с едно момче 7 години, през това време непрекъснато твърдеше, че го обича, но и непрекъснато се впускаше в разни авантюрки, някои от които, също я караха да страда след приключването им. След изминалите 7 години сключиха брак и след още 1 се разделиха и разведоха. Тя просто си е мислела, че го обича и винаги е казвала той е много добър - идеалния съпруг, но това перманентно търсене (въпреки, че тя доскоро не гледаше така на тези си забежки) и ненамиране на нещо по-добро я заблуди, че го обича. С развода разбира се, му разби сърцето и по мое мнение той много страда, но разбира се не бих казала, че той е бил жертвата – за разделите и разводите има двама виновни, никога трима – третите са резултат. Сега е с човек, за когото живота си би дала и дори не си и помисля, че има други мъже, които ходят по земята...
Замисли се - тези твои авантюрки, дали не са знак, че все пак не си доволна и щастлива, а просто си все още търсеща, защото може да се окаже, че съжаляваш за избора си... Може би нещо ти липсва и затова си устройваш малки бягства от реалността, а може би и твоят човек не е толкова идеален или поне не е „идеалният” за теб. Дори може би пред хората непрекъснато го възхваляваш, а това при една евентуална раздяла би било само в твой ущърб, защото никой няма да знае дефектите му (аз поне не вярвам в ничия перфектност) и за всички виновната ще си ти. Пак ще се повторя – „третите” или „забежките” са резултат, те са продукт на някаква неудовлетвореност, на липса на правилна комуникация (каквато и да било), не липсата на щастие (която може и де не е осъзната).
Желая ти успех в търсенето на самата себе си и в любовта!

От lisanka
До Лия ( виж )

Публикувано на 14.09.2007 01:20:14
Отговори на | Добави коментар

04.09.2007 14:03:14

мн.си права!Наистина е така.

«Най-нови « 1 2 3 4 » Най-стари»

Коментари за: За жените, които не знаят какво искат... - Резултати 1 - 10 от 43