Коментари за: Приятелките и сериозната връзка

« Към статията · Добави коментар

От Genoveva (Гост)


Публикувано на 26.10.2007 03:44:38
Отговори на Genoveva | Добави коментар

Аz veche sam se otkazala tvardo da viarvam v poniatieto PRIATELKA!!! Tova se sluchi sled kato tvarda dalgi godini v stranstvo biah pusnala tvarde blizo do men i v semeistvoto si moia UJ priatelka koiato v moment na kriza v semeinia mi jivot se vazpolzva po edin dosta gaden i shokirasht za men nachin!!! Okaza se che prez vsichkoto tova vreme tia e vila bezumno vlubena v naja mi i e izpolzvala tozi moment na slabost v nashta vrazka za da se opita da o specheli za sebe si! A kakav e bil neinia nachin li??? Ami da spodelia vsichko tova koeto az sam i spodeliala za nashte problemi i nedovolstvoto ot sapruga mi s nego, vednaga sled kato se razdaim s neia i da go ubejdava kolko sam gadna az i kolko ne go zaslujavam , i kolko predanna i vern a bi mu bila tia!!! I vsichko tova v edin dosta dalag period ot vreme!!! Sluchvala li vi se e podobna gadost???

От Tsvety


Публикувано на 26.10.2007 01:04:11
Отговори на | Добави коментар

Само аз ли съм така или просто възръстта ми е в плюс,но никога не ми се е налагало да се разкъсвам между семейството и приятелките.Така де ходим по дискотеки,купони,понякога и мъжа ми е с мен,но общо взето нещата не са се променили от преди,когато бях така да се изразя-свободна.Та исках дакажа може би нещата не са така стереотипни както в статията,просто всичко опира до колко са истински приятелите и до колко ти искаш да си по-различен от тях.Статията казва,че повечето свободни жени започват да презират обвързаните си приятелки,сигурна съм,че и обратното се получава,но и двете са в следствие на завист-нищо общо с приятелството.Едните завиждат,че една от тях най-после е завършила търсенето на ЧОВЕКЪТ,а пък тя им завижда на свободата,от там явно всички в ситуацията свободните приятелки и обвързаната жена са как да кажа,ограничени.Естествено това е само моето мнение и неразбиране,както казах при мен ситуацията е различна.

От Ot men (Гост)


Публикувано на 25.10.2007 23:29:34
Отговори на Ot men | Добави коментар

Opitvqm se da sam kratka.Imam priatelka ot detskite godini,vse oshte mislia za neia kato sestra.Az se omazih malka,tia si pozivia dosta po razlichni kraishta po sveta,vinagi ia posreshtah kogato se poiaveshe , i kogato e bila do men sam i otdeliala cialoto si vreme.Moiat dom vinagi e bil i nein.Makar che ziveehme razlichen zivot ,tia svobodna az ne ,no se razbirahme prekrasno.Predi nikolko godini priatelkata mi se omazi za mnogo bogat maz,pridobi ogromno sastoianie promeni sredata si. Veche dori ne mi se obazda za rozdennia mi den.Prashta mi samo snimki po emaila na decata si i imotite si,koito preprashta na vsichki ostanali.Az vse oshte ia obicnam i ne moga da razbera zashto se poluchi taka.

От sweet_escape76


Публикувано на 25.10.2007 21:21:39
Отговори на | Добави коментар

Мога само да се съглася със Seagul:)Моите верни приятелки са и си остават от университетската скамейка.С най-добрата ми приятелка имигрирахме заедно и преживяхме всички лоши и хубави моменти:)благодарение на нея не усетих толкова силно носталгията ,тя е моята глътка свеж въздух в забързаното ежедневие.Нищо не може да се замени с прекараното с нея време,клюките,веселите истории,пазаруването по магазините ,споделянето,съветите,подкрепата.Съпругът ми отначало не разбираше тази зилна връзка между нас,слава богу не направи както някои мачовци ,които се опитват да изолират тенденциозно любимата жена от приятелския кръг.Балансирам ,въпрекич е с желание време за всичко и за всеки може да се намери.Обичта към мъжа и обичта към жената са две различни неща и не мисля че си съперниат,нито пречат

От Seagul


Публикувано на 25.10.2007 19:31:28
Отговори на | Добави коментар

Интересно, с всички хора, с които сме говорили за това, а и моят собствен опит е такъв, най-живите приятелства са с хора от университета, а не от гимназията или школото, пък за най-ранните детски години да не говорим. И няма как да бъде иначе, защото през всичките тези години на израстване младите хора се променят, развиват, поемат в различни посоки, изграждат различни мирогледи.
А появата на мъжа... съвсем естествено носи със себе си промяна на приоритетите и ценностите, така че е естествено да излезеш от кръга на дотогавашните контакти. Добрата новина е, че с промените приоритети и възгледи откриваш нови приятели, с които имаш нови насоки на общуване.

От Чара


Публикувано на 25.10.2007 17:56:55
Отговори на | Добави коментар

Това с приятелките ми е толкова трудна тема, че и направо не знам защо пиша. Определено, когато бях необвързана, на приятелките ми повече им допадах - заедно по купони, дискотеки, готини мъже и още по-готино прекарано време! Как да кажа сега на приятелят ми, че отивам на мъжки стриптийз примерно и ще се върна рано на другия ден...

Контактите ни вече станаха повече по телефона и обсъждане на техните флиртове, защото при мен няма какво да се разказва, а и най-много да ми се издразнят, че откакто съм се закрепила с някой и се правя вече на тежка!!! Хубавото е все пак, че все още пазим своите тайни и малки прегрешения, както когато бяхме хлапета!

Нищо от техния личен живот не достига до приятеля ми и когото и да било, тайните с половинката ми си остават също само между нас. Това несъмнено ме отдалечава малко емоционално от тях, но те знаят, че ги обичам и уважавам; надявам се, както и те мен!

От Charovnica (Гост)


Публикувано на 25.10.2007 17:41:25
Отговори на Charovnica | Добави коментар

Аз съм на 20 години и мисля, че когато има истинско приятелство може да се съчетае с половинка и добра приятелка. Но в България би било адски трудно. Повече приятели стават общи, а тези които нямат половинки постепенно се отдръпват.
Аз от както съм по сериозно обвързана нямам май много близка приятелка. Не че не съм конктактна, ами може би просто интересите ми вече са други. С повечето ми приятелки от детството вече сме може би познати, силна дума е добри познати.
С момичета от квартала, с които до преди година бяхме неразделни, сега сме си повече от чужди. Дори на тур по магазините не можем да идем...Нямаме вече почти нищо какво да си кажем...Мен ме вълнуват работата, ученето, приятеля ми и куп други нормални за възрастта ми неща, но явно много бързо съм порастнала. А така ми се иска да не е така :(

От Joana (Гост)


Публикувано на 25.10.2007 16:45:18
Отговори на Joana | Добави коментар

Мисля, че приятелството много зависи от това доколко искрени сме в близостта си с някого, дали просто приятелката не запълва някаква празнина било то и време. Аз лично съм изгубила много контакти в сериозна връзка имам обаче и приятелка с която се запознах когато имах сериозна връзка, тя също, после аз останах сама тя се ожени и забременя след известно време. Не престанахме да се виждаме дори когато роди и гледаше малко бебче. Съпругът й също ми стана добър приятел. Канеха ме на гости както и аз тях. Така минаха 3-4 години. Сега аз сам вече омъжена и чакам също бебе и тези хора продължават да бъдат в живота ми. С другата ми приятелка с която излизахме насам натам и която познавам от 15 години напоследък се чуваме все по рядко.

От Zaio_baio (Гост)


Публикувано на 25.10.2007 16:29:40
Отговори на Zaio_baio | Добави коментар

моята сериозна връзка започна в последната година на студенството. момчето беше от моя град, а аз учех в друг, така че времето, което имах за приятелките не се промени. Въпреки това измежду тези без приятели аз изпаднах "в немилост" и в един момент просто спряха дори да ми звънят...
не знам защо се получи така. не съм им натрапвала връзката си, за а имат основание за такова държание, но ето че е факт...сега съм близка само със "семейните", както обичаха да ни наричат :(

От Ваня (Гост)


Публикувано на 25.10.2007 16:05:26
Отговори на Ваня | Добави коментар

Чудесна статия! Аз мога накратко да споделя моя опит. Имах много близка приятелка, която се възхищаваше на това, че въпреки наличието на сериозен приятел/сега съпругът ми/аз намирам толкова време за нея, и че дори понякога го карам да се съобразява със срещите ми с нея. А аз вече работех, живеех заедно с него и учех едновременно. И в един момент когато тя най-после започна работа и връзката и започна да става сериозна сякаш това изяде всичкото и време. Никога не намираше време да излезе. И след няколкомесечни звънения от моя страна, накрая ми писна, и по-скоро се убидих. Спрях да й звъня и толкова. Не се бяхме виждали от много отдавна и скоро, докато се разходжах с най-добрата си приятелка тя ни срещна с гаджето си и започна да подскача от радост, защото видя, че съм бременна. Но колкото и да се стараеше, не можа да ме убеди, че е искрена, защото ако се интересуваше от моя живот със сигурност щяхме все още да се виждаме. Еми това е, човек неизбежно се сблъсква с такива моменти!

«Най-нови « 1 2 3 4 » Най-стари»

Коментари за: Приятелките и сериозната връзка - Резултати 31 - 40 от 40