Едва пристигнала, тя захвърля с ярост палтото си и се отпуска в най-близкия фотьойл: ,Писна ми, навън вали като из ведро и всички тези хора в автобуса, миришеше на пот и мокро куче. Не могат ли да си седят вкъщи и да не забравят, че има баня!"


Тя протестира бурно и когато телефонът звънне:
„Кой е този тъпак, който звъни и ми пречи да работя?"
Недоволството й се пренася и в забележката след разговора: „За какви глупости ме безпокои!"
И така всяка подобна реплика, умножена по различните ситуации в делника, създава нещо като шумов фон, хор на „вечно недоволните". А при тези случаи „бисерите" са цяла огърлица.
„Видяхте ли го, новия? Не завиждам на родителите му!
Много е горещо.
Ужасен шум.
Престани да пушиш като комин!
А и тази телефонистка, не може ли за минутка да остави плетката и да вдигне слушалката?"

Първата реакция на подобно поведение е усмивката и дори забавната реплика. Но бързо на човек му писва и особено ако недоволната дама е шеф, трудното общуване се превръща в истинско бреме.

Недоволството и протестите са нещо полезно и конструктивно.В противен случай застоят не ни мърда. Защото именно бунтарите, които често са кавгаджии и вечно недоволни, движат света.

Скандалджиите организират протестни шествия, демонстрации в защита на човешките права и свободи.
Историята познава доста „трудни" личности, чието единствено качество е може би, че са раздвижили кротките умове: Жана Д'Арк, Емил Зола, Виктор Юго, генерал Дьо Гол, Жан Габен...

Не всеки човек се ражда мърморко и кавгаджия.
За това, казват шеговито психолозите, е необходима дарба, вътрешна нагласа. Увлечението по „високите гами" и бурните жестове е неконтролируем вътрешен импулс, едно желание да изкажеш недоволството си, един непрекъснат протест.
Протест например срещу спомена за прекалено авторитарния родител и ореола, създаван около хора от неговото тесто: президент, министър, полицай, папа.
Протест и срещу възпитанието, наложено от същите тези родители, който се изразява в постоянна жажда за справедливост и яростни импулсивни действия срещу всеки акт на злонамереност.
В желанието си да бъдат прозрачни, прями и открити тези „герои на нашето време" повишават тон за щяло и нещяло. Викат и правят скандали. Или както се казва, създадени са, за да „разлайват кучетата".
Иначе те са разяждани от вътрешното си чувство за вина, което е обратната страна на безумния стремеж към красота и съвършенство.
Близките и приятелите им трудно понасят „свинския" им характер просто защото е трудно да се живее или общува с „жив вулкан".
А те, кавгаджиите, твърдят, че са нужни на света както слънцето през пролетта или щипката сол във всяко ядене.
И положително са прави, особено на фона на всекидневните проблеми, с които се сблъскваме.
И действително скандалджиите са полезни за прогреса, но трудни за съжителство.
Човек трябва да умее да ги „подхване", така че да не се опари. Иначе в дъното на душата си те са положителни герои. Прекалено много викат и протестират на висок глас и всеослушание, но рядко от такъв човек може да очаквате клюкарстване зад гърба или удари под кръста.
А ако самите вие принадлежите към този вид „герои", смирено и скромничко ще ви дам един съвет:

„Викайте си колкото искате, но с чувство за хумор и... по-малко „благословии".

03.07.2007/Розали