Тя и Той
Rozali.com » Интимно » Той » Няма нищо по-лошо от неориентиран мъж
Коментари за: Няма нищо по-лошо от неориентиран мъж
« Към статията · Добави коментар
От Orientirana (Гост)
Публикувано на 16.05.2008 22:33:31
Отговори на Orientirana | Добави коментар- В момента съм в точно такъв период,попаднах на неориентиран мъж,искам да се измъкна,но не мога,нещо ме дърпа към него и не ми излиза от главата.чувствам се адски безпомощна,безразлична съм към всичко и към всички...
- От Foffy (Гост)
Публикувано на 10.05.2008 22:30:12
Отговори на Foffy | Добави коментар - повечето мъже са комплексари,които смятат,че цял живот ще са до полите на майките си,затова е така
- От Пожар (Гост)
Публикувано на 24.04.2008 08:24:58
Отговори на Пожар | Добави коментар - Много смешно.Мъжете нека си мислят,че ние сме неориентирани,пък то било точно обратното..
- От Vannina (Гост)
Публикувано на 23.04.2008 19:31:46
Отговори на Vannina | Добави коментар - ех живот
- От Anna (Гост)
До Evita ( виж )
Публикувано на 14.03.2008 11:28:41
Отговори на Anna | Добави коментар - колко ми е познато мила!
с тази разликар че при мен агонията продължава от повече години - май вече са седем
- От Лия
До Anely ( виж )
Публикувано на 29.02.2008 16:52:34
Отговори на | Добави коментар - извинявай, но какво толкова постигаш, след като си позволила да чакаш тоооолкова дълго до тази възраст един тип, който само те е разигравал - нямам думи просто за търпението ти - давай смело, има закога, но почин от сега, как не ти идва акълът, а се страхуваш, че пак ще се върнеш при него - ЗА КАКВО?
- От Anely (Гост)
Публикувано на 29.02.2008 16:42:11
Отговори на Anely | Добави коментар - На 41 г. съм. Намирам се в подобна ситуация,откакто се помня. Имах връзка с мой съученик, която започна някъде в Х-ти клас.Разделяхме се няколко пъти "завинаги",но всяка една, дори случайна среща,провокираше ново начало.И двамата имахме "сериозни" връзки по време на студентството,а и след това.Но винаги отново се намирахме. Често се шегувахме,че сме орисани да бъдем заедно.И двамата не създадохме семейства,за което страшно съжалявам сега.
От 7-8 г. насам нещата просто потръгнаха.Чувствах се по-женена от много семейни жени.Градяхме планове за съвместен живот.И изведнъж, по Коледа, моят мъж изчезна - не вдигаше телефона,не се появяваше в компанията ми. Изплаших се,че му се е случило нещо лошо.С много усилия се добрах до него и той ми сервира,че има друга жена в живота му, която е срещнал преди 2 седмици(!) Прозвуча ми страшно несериозно.Познавам го прекалено добре,за да му повярвам.Знам,че за него сексът никога не е бил водещ в отношенията с жените.После измънка,че имало и друг проблем,за който не може да говори.Изводът беше,че за момента ще се разделим,докато нещата се оправят.Приех решението му,още повече,че щом 10-дневна връзка може да разруши отношения,градени толкова години...Не можех обаче да се примиря с факта, че за пореден път не пожела да сподели какво го измъчва.Отдръпнах се.Виждам,че не се чувства добре.Страни от хората и никъде не излиза.Ако друга жена е взела ума и сърцето му,щеше ли да си стои всяка вечер вкъщи?Чувахме се по телефона един път седмично.Това продължи месец.И изведнъж замлъкна,изчезна...Това се случи точно в момента,в който му казах,че е време да поговорим и да изясни с мен ли е или не е.Изчаках още седмица и му отидох "на гости".В първия момент реагира на появата ми с раздразнение.Седнахме и си поговорихме.Пак нищо не разбрах - не знаел какво ще се случи,не бил стигнал до никъде с разрешаването на проблема си..Ей такива неща.И най-лошото беше,че отново се чувствахме както преди - спокойни и уверени,че всичко е само временно.Не можах да проумея защо му беше необходимо да се крие от мен,след като добре знае,че наумя ли си нещо го постигам.
Тръгнах си много по-спокойна.Бавно у мен узряваше решението,че трябва да се простя с обичта си към него и да започна да градя нов живот.Но ме е страх,че нещата ще се повтарят до безкрайност и следващата ни среща може да стане пак начало.
А иначе съм сигурна,че причината за отдръпването му е страхът от сериозно обвързване и поемането на отговорност.Толкова години го чаках да узрее за съвместен живот и все се появяваше момент,в който той дръпваше назад.Винаги имаше още поне две идеи,които трябва да осъществи,поне още едно нещо,което трябва да ремонтира,поне още една служебна задача,която да свърши, преди да отидем някъде на почивка или просто за развлечение.
И ето вече два месеца седя и се чудя защо допуснах половината ми съзнателен живат да премине в очакване той да намери своята правилна посока,след като отдавна знам какво искам и накъде съм тръгнала.
От snowlove
Публикувано на 28.02.2008 11:24:49
Отговори на | Добави коментар- Първо искам да поздравя авторката-Деси Великова!Шапка ти свалям,имаш невероятен усет по темата.
Аз наскоро приключих връзката си и тя беше точно с такова момче.Само аз си знам какъв огън гореше вътре в мен...Сега като чета статията се уверявам,че раздялата ми не е грешка.Не можех да дам конкретни причини за раздялата,защото са много.Да,в началото бе приказка,ама принцът не е бил реален,а само образ...
/той беше неориентирано малко дете,което си мислеше,че всички дни са слънчеви и го чакат само хубави неща.Е,аз бях вещицата,която разби представите му и му показа реалния свят./
- От Кики (Гост)
До Anilazor ( виж )
Публикувано на 18.02.2008 16:31:13
Отговори на Кики | Добави коментар - той няма самочувствие явно- ако нямате деца спокойно можеш да избягаш после ще бъде късно с течение на времето ще става все по-загубен и по-загубен като остарее ще видиш за какво става въпрос ще има едва ли не да му пишеш какво да направи и да повтаряш по няколко пъти нещо да те разбере елементарни неща имам в предвид за отговорни не ми се мисли
- От Anilazor (Гост)
Публикувано на 21.01.2008 13:51:31
Отговори на Anilazor | Добави коментар - Здравейте!Не знам дали коментар да пиша или да задам въпрос?Толкова съм объркана
Съгласна съм изцяло с коментара-че несигурният мъж си остава такъв и нищо и никой не може да го промени,ако самият той не иска
Въпросът обаче е какво да правим ако обичаме този човек,не искаме да го загубим и същевремено не понасяме несигурността в поведението и\или постъпките му.
Ожених се за настоящия си съпруг преди 3 години,обичам го но не го понасям заради липсата му на инициативност и инфантилитета му относно ежедневните ни проблемия,поради факта че не обръща внимание на това как аз се чувствам,глупавата му ревност и подценяване на личностните и професионалните ми качества.Вечно няма пари а нищо не прави за да имаме по-добър стандарт на живот.Това не му пречи да твърди постоянно че ме обича
Мислите ли че трябва да продължавам да отстоявам тази връзка
«Най-нови « 1 2 3 4 5 » Най-стари»
Коментари за: Няма нищо по-лошо от неориентиран мъж - Резултати 11 - 20 от 143
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица. Текстовете написани на латиница ще бъдат изтривани или конвертирани машинно, при което са възможни грешки.
