Ще за чудо е кавалерът и има ли то почва у нас?

Сещате ли се за кой тип мъже точно говоря или вече сте позабравили как точно се определя подобно твърдение. Дали пък не остана някъде в миналото, отмряло с ерата на рицарството?

Какво означава един мъж да е кавалер? Да ти отваря вратата, да плаща сметките, да е мил и внимателен... Това са някои от нещата, които трябва да покрива един истински кавалер. Но, за да се научи да бъде такъв, мъжът трябва да промени цялостната си нагласа.

Не веднъж съм ставала свидетел на жестове от страна на някои представители на силния пол, които бързат да се изтъкнат с реплика от сорта на : „Виждаш ли какъв съм кавалер!“ веднага щом направят нещо по-ласкаво за една дама.

Не че тя не е забелязала приятния жест към нея, но някак си противоречи на психиката на днешния мъж, ако той не го изтъкне. Тоест, с подобно натякване си измива ръцете, че му е простено поне седмица след това да се държи анти кавалерски. Нали все пак е направил жест, следователно има какво да ни замаже очите.

Факт е, че когато са битували истинските кавалери, жените са били на почит. Жената тепърва е развивала стремежа си към еманципация, но не е спирала да се радва на кавалерството около нея. Кавалерите са били със съвсем различна нагласа. Те не са приемали жестовете към дамите като нещо, което трябва, а като съвсем логично действие и израз на уважение. Не е имало установени правила, а чисто и просто вътрешен импулс, който е диктувал вътре в тях всяка една крачка как трябва да се ухажва и уважава една жена.

Днес ситуацията малко се е изопачила. Ние сме възприели, че мъжете вече далеч не са длъжни да се съобразяват с една дама. Рядко се случва някой дори да отвори вратата преди жена и тогава тя веднага бърза да се трогне от този „крайно мил“ жест. Дали пък ние не сме разглезили мъжете точно със стремежа си да демонстрираме как може и сами да се справяме с всичко?

Скоро разнищихме темата как жените се превръщат в мъже . Изглежда плавният процес на изземане на мъжките функции спомага и за изчезването на кавалерския род.

В интерес на истината, при много от мъжете тези мили привички още не са закърнели съвсем. Често в чужбина ще се натъкнеш на такива господа, които с удоволствие ще ти отворят вратата, ще те почерпят в заведение, ще ти задържат палтотото, докато се облечеш и то без подмолна умисъл.

За съжаление в България, картинката е малко по-различна. Синдромът балкански мъж така е превъзпитал родните ни мачовци, че те:
Първо: никога няма да кавалерстват на грозна жена
Второ: никога няма да кавалерстват на жена, било и хубава, ако е непозната. Тоест в редките случаи, когато кавалерстват, е на собствената си партньорка.
Трето: ако решат случайно да кавалерстват или да ласкаят някаква жена, винаги ще е с умисъл – дали само за вечерта или с перспектива, зависи от интереса му. В подобни случаи, ако тя не му върже, той си казва „Защо се хабя въобще да се излагам!“ - реплика, придружена често и с други „ласкави“ слова относно женската природа.

В много случаи, кавалерството е oсмивано като неблагопристойно. Обикновено от приятелчетата на въпросния „джентълмен“, според които това явление демонстрира „липса на мъжественост“.

Имам склонността умишлено да преувеличавам. Но няма как това да не е така, когато ежедневно се натъквам на гледки как възрастни мъже демонстрират неуважение към по-млади, по-стари жени и деца, как в автобуса на качване не веднъж съм била изблъсквана от господа, които припряно искат да влязат преди мен, колко пъти съм щяла да го отнеса на улицата от коли и после, макар без вина, съм отнасяла сочни определения за мен, че и майка ми. Примерите са много, но все пак съм далеч от мисълта, че джентълменът не вирее и на българска почва.

Вирее, но с все по-радка популация. И май, като се замисля, определено е изчезващ вид.

Мисля, че най-тъжното е, че ние сме започнали да свикваме с тази липса на внимание и респект. Дори напротив! Прави ни впечатление, когато някой изкавалерства по един или друг повод на нас или наша приятелка. Готови сме щастливо да обявим въпросния господин за кавалер.

Мъжете осмиват кавалерството, а то може да бъде техен най-верен съдружник. Всеки мъж има потенциала винаги да си изиграе картите според желанията си. Една реплика ми се е запечатала от филма „Хитч“, където Уил Смит свежо заявява „ Всеки мъж може да има всяка жена“. Жените се впечатляват от жестове, от внимание, от изненади, от отношение. Може би това иска да визира и той ...

А може би е време да изгледаме този филм с любимия си...



26. 05. 2008 г. / Радостина Пеева