Ревността

74 коментара0/5

Хората, убити от ревността, са много повече, отколкото ощастливените от истинската любов. Какво е онова нещо, което ни кара да тръпнем от мъка, ярост, обида и безсилие, знаейки (или подозирайки), че обектът на нашата любов се интересува от друга?

    Какво ни кара унизително да слухтим, да подслушваме телефонните разговори или да ровим нещата на любимото същество, душейки присъствието на другия?

    Откога започна така старателно да се дезодорира и да си купува скъпи кремове за бръснене? Да се къпе сутрин вместо вечер и да се преоблича толкова често? И тия вечни заседания в работата до късно!... Съвсем ясно е, че колежките и приятелките ми ме гледат с презрение. Без съмнение те „знаят всичко". Жалка ли съм в техните очи или все още се държа „на положение"?
    Най-ужасното е, че не съм сигурна дали са стигнали „докрай"...
    И все разни такива в същия дух.

    Кой ли не го е изпитвал?

    Пълната липса на способност да ревнуваш сигурно е също толкова неестествена, както и нейният болестен вариант. Но затова пък, когато е патологично, това чувство поражда драми, трагедии и заедно с любовта е другият вечен извор на теми за изкуството.

    Лекува ли се ревността?

    В своите трудове народният лечител Петър Димков препоръчва система от билки, диета, физиотерапия и подходящ режим на живот, включително и „четков масаж на корема с кръгови движения около пъпа, по посока на часовниковата стрелка".
    Като оставим настрана претенциите за посоката на стрелката, признавам, че навремето тази рецепта ме настрои доста скептично. Последните научни изследвания в областта на физиологията и биохимията на чувствата обаче като че ли я потвърждават.
    Установено е, че дразненето на кожните рецептори в областта на слънчевото сплетение („под лъжичката") и на четири пръста под пъпа стимулира образуването в организма на биологичноактивни вещества, които действат успокояващо и повишават настроението подобно на наркотиците. Въпросният четков масаж провокира по-конкретно образуването на веществото допамин в мозъка. То е един от носителите на удоволственото изживяване, снема нервното напрежение и смекчава чувството безперспективност. Обратното, дефицитът на допамин в организма прави хората нервни, мнителни, подозрителни, подтиска самочувствието и подхранва всякакви комплекси.

    А има ли по-благодатна почва за ревността от ниското самочувствие и комплекса за малоценност?
    Естествено е в такова състояние всяка друга да ни се струва по-хубава, по-млада и по привлекателна...

    Все пак какво прави съвременната наука за лекуване на ревността?

    Някои специалисти я причисляват към така наречените натрапливи неврози, каквито са гризането на ноктите, страхът от затворено пространство, маниакалното чистене и подреждане на дома и пр. С помощта на цветната томография в мозъка на страдащите от натрапливи неврози бяха открити малки участъци, в които тъканите са по-различни, отколкото при „неревнивите".
    Учените вече търсят ефикасни препарати за лечение на натрапливостите, очаквайки те да повлияят и на болезнената ревност. Някои резултати даже са налице.

Но няма ли животът ни да обеднее без тая вечна и вълнуваща тема, която така ни развлича, ако се отнася за другите?

04.04.2005/Лора

74 коментарaДобави коментар »

Vgenov

От Vgenov13.09.2012, 13:41 ч.

Здравейте! Много добра стати, която ми напомня на този клип за ревността http://youtu.be/BCU8166yVMQ

Виж всички коментари за "Ревността".

Още от "Ревност"

Обичаме ли когато ревнуваме или се съмняваме в себе си?

Обичаме ли когато ревнуваме или се съмняваме в себе си?

Колкото повече ревнуваме-толкова повече обичаме ли? Дали ревността е критерий за любов? Кога тя е "разумна" и има ли въобще нормална ревност? Кога се появява тя?

Най-големите ревнивци според зодията

Най-големите ревнивци според зодията

Зодията влияе върху много фактори от характера и личността на човек. До някаква степен ревността също може да бъде предопределена от конкретната зодия. Вижте кои са най-големите ревнивци според зодията.

Да те ревнуват или обичат?

Да те ревнуват или обичат?

Патологичната ревност – болест, водеща към непредвидими последствия.